Агата Кристи - Великата Четворка

Разсъжденията на Поаро бяха в типичен егоистичен стил, но аз се въздържах от оспорването им.

— Ами следствието? — попитах аз. — Предполагам, че там ще обясните ясно нещата и ще дадете на полицията пълно описание на Номер Четири.

— И с каква цел? Можем ли да представим нещо, с което да впечатлим вашите непоклатими британци, които ще участват в огледа на мястото на смъртта? Има ли някаква стойност нашето описание на Номер Четири? Не, ние ще ги оставим да го обявят за „нещастен случай“ и, може би, въпреки че не ми се вярва много, нашият хитър убиец ще се потупа по рамото за това, че е измамил Еркюл Поаро в първия рунд.

Както обикновено, Поаро беше прав. Не видяхме повече човека от лудницата, а следствието, на което дадох показания и което Поаро дори не почете с присъствието си, не предизвика обществен интерес.

Тъй като, с оглед на заплануваното си пътуване до Южна Америка, Поаро бе приключил всичките си дела преди моето пристигане, сега той нямате пред себе си случаи, по които да работи. Въпреки че прекарваше повечето от времето си в апартамента, аз успях да изтръгна съвсем малко от него. Той лежеше неподвижно в един фотьойл и пресичаше всички мои опити за разговор.

И тогава една сутрин, около седмица след убийството, той ме попита дали бих желал да го придружа при едно посещение, което искал да направи. Аз бях доволен, тъй като чувствах, че той прави грешка, като се мъчеше да разреши нещата сам-самичък и поисках да обсъдя случая с него. Открих обаче, че не му се говореше. Дори когато го попитах къде отиваме, той не ми отговори.

Поаро обича да бъде загадъчен. Той ще се раздели с късчето информация чак в последния възможен момент. В настоящия случай, след като сменихме последователно автобус и два влака и се озовахме в околностите на едно от най-потискащите южни предградия на Лондон, той най-сетне се съгласи да обясни нещата.

— Отиваме, Хейстингс, да видим човека, който най-добре от всички в Англия познава подмолния живот в Китай.

— Наистина ли? Кой е той?

— Никога не сте чували за него — някой си мистър Джон Ингълс. В действителност той е пенсиониран държавен служител с посредствен интелект, а къщата му е натъпкана догоре с китайски антикварни рядкости, с които отегчава приятели и познати. Въпреки това аз получих уверенията на тези, чиято работа е да знаят, че единственият човек, способен да ми даде информацията, която търся, е същият този Джон Ингълс.

Няколко минути по-късно вече изкачвахме стъпалата на Лаврите, както се наричаше жилището на мистър Ингълс. Аз не забелязах нито един лавров храст, следователно заключих, че то е било наименувано съгласно обичайната неясна терминология на предградията.

Бяхме посрещнати от китайски прислужник с непроницаемо изражение на лицето, който ни въведе при господаря си. Мистър Ингълс бе човек с квадратно телосложение, лицето му имаше известен жълтеникав оттенък, а хлътналите му очи изразяваха странна замисленост. Той се надигна да ни приветства, като остави настрана едно отворено писмо, което бе държал в ръка. След като ни поздрави, той се върна към него.

— Бихте ли седнали? Хейсли ми съобщава, че се нуждаете от информация и че аз мога да ви бъда полезен в това отношение.

— Така е, мосю. Искам да ви попитам дали знаете нещо за човек, който се казва Ли Чанг Йен?

— Странно, много странно наистина. Откъде сте чули за нето?

— Значи вие го познавате?

— Срещал съм го само веднъж. И знам нещичко за нето — макар и не толкова, колкото бих искал. Но ме учудва това как някой друг в Англия е могъл дори да чуе за него. Той е велик човек посвоему — от кастата на мандарините, знаете — но не това е най-важното. Съществуват солидни основания да се предполага, че той е човекът, който стои зад всичко.

— Зад кое?

— Зад всичко. Размириците в световен мащаб, вълненията на трудовите хора, които разбунват всяка една нация и революциите, които избухват в някои от тях. Има хора, не от онези, паникьорите, а от тези, които знаят какво говорят, и те казват, че съществува една задкулисна сила, която не се стреми към нищо друго, освен разпадането на цивилизацията. В Русия, знаете, има много признаци, че Ленин и Троцки са били просто марионетки, всяко едно действие на които е било диктувано от нечий друг ум. Аз не разполагам с никакви конкретни доказателства, които да ви ползват, но съм напълно убеден, че този ум е бил именно умът на Ли Чанг Йен.

— О, хайде — запротестирах аз. — Не е ли това малко прекалено? Как е възможно един китаец да има такова влияние в Русия?