Агата Кристи - Злото е на път

Томи позвъни на входната врата и двамата с Тапънс бяха приети от млада жена с доста измъчен вид и найлонова престилка. Тя ги въведе в малка дневна, като обясняваше запъхтяно:

— Ще съобщя на мис Пакард. Тя ви очаква и ще слезе след минутка. Нали нямате нищо против да почакате малко заради старата мисис Карауей. Понеже тя пак си глътна напръстника, нали разбирате.

— За Бога, как може да направи такова нещо? — попита изненадано Тапънс.

— Прави го за удоволствие — обясни прислужничката кратко. — Непрекъснато го прави.

Тя излезе, а Тапънс седна и рече замислено:

— Мисля, че няма да ми хареса да глътна напръстник. Ужасно ще дрънчи, докато се плъзга надолу, не мислиш ли?

Не трябваше да чакат дълго обаче преди вратата да се отвори и мис Пакард да влезе с извинения на уста. Тя бе едра жена с жълтеникавочервена коса, някъде към петдесетте. Около нея витаеше атмосфера на спокойна компетентност, от която Томи винаги се бе възхищавал.

— Съжалявам, ако съм ви накарала да чакате, мистър Бересфорд — каза тя. — Здравейте, мисис Бересфорд, радвам се, че и вие сте тук.

— Чух, че някой глътнал нещо — рече Томи.

— А, значи Марлийн ви е казала? Да, старата мисис Карауей. Тя непрекъснато гълта разни неща. Много е трудно, нали разбирате, защото човек не може да ги наглежда през цялото време. Разбира се, децата правят такива неща, но изглежда смешно това да е хобито на една възрастна жена, нали? Постепенно се е превърнало в неин навик, нали разбирате. С всяка година става все по-зле. Обаче явно не й вреди и това е най-хубавото в цялата работа.

— Може би баща й е бил гълтач на саби — предположи Тапънс.

— Много интересна мисъл, мисис Бересфорд. Може би това обяснява нещата. — Мис Пакард продължи: — Казах на мис Фаншо, че ще дойдете, мистър Бересфорд. Не знам дали тя наистина го разбра. Случва й се понякога, нали разбирате.

— Как е тя напоследък?

— Страхувам се, че в последно време е доста отпаднала — отвърна мис Пакард с утешителен глас. — Човек никога не знае със сигурност какво разбира тя и какво — не. Снощи й съобщих за идването ви, а тя рече, че е сигурна, че греша, защото сега бил краят на срока. Изглежда си мислеше, че още ходите на училище. Милите, понякога са толкова объркани, особено в по-късните часове. Тази сутрин обаче, когато й напомних за вашето посещение, тя каза, че е абсолютно невъзможно, тъй като сте мъртъв. Е — продължи мис Пакард жизнерадостно, — очаквам, че ще ви познае, щом ви види.

— Как е тя със здравето? Все така ли?

— Е, да кажем, че всичко е в рамките на очакванията. Откровено казано, сами разбирате, мисля, че няма да бъде още дълго сред нас. Тя въобще не страда, но състоянието на сърцето й не се е подобрило. Всъщност по-скоро се е влошило. Затова смятам, че би било по-добре да знаете и да сте подготвени, за да не бъде голям удар за вас, ако тя внезапно почине.

— Донесохме й цветя — каза Тапънс.

— И кутия шоколадови бонбони — допълни Томи.

— О, много мило от ваша страна, наистина. Тя ще бъде много доволна. Сега желаете ли да се качите?

Томи и Тапънс станаха и последваха мис Пакард вън от стаята. Тя ги поведе нагоре по широко стълбище. Докато минаваха покрай една от стаите по коридора на горния етаж, вратата й внезапно се отвори и оттам се показа дребна женица, висока около метър и петдесет, която крещеше с писклив глас:

— Искам си какаото! Искам си какаото! Къде е сестра Джейн? Искам си какаото!

От съседната стая надникна жена в униформата на болногледачка и каза:

— Хайде, скъпа, хайде, всичко е наред. Вече сте си изпили какаото. Изпихте го преди двайсет минути.

— Не, не съм, сестра. Това не е вярно. Не съм си изпила какаото. Жадна съм.

— Добре, ще ви донеса още една чаша, ако искате.

— Не мога да изпия още една чаша, ако не съм изпила нито една преди това.

Те отминаха и мис Пакард, след като чукна леко на една врата в дъното на коридора, я отвори и влезе.

— Ето ви и вас, мис Фаншо — рече тя ведро. — Племенникът ви е дошъл да ви види. Не е ли чудесно това?

От леглото до прозореца възрастна дама се надигна рязко от повдигнатите възглавници. Тя имаше стоманеносива коса, слабо, набръчкано лице с голям извит нос, а видът й изразяваше всеобщо неодобрение. Томи се приближи.

— Здравей, лельо Ейда — каза той. — Как си?

Леля Ейда не му обърна никакво внимание, а се извърна гневно към мис Пакард.

— Не знам какво имате предвид, когато каните мъже в спалнята на една дама — рече тя. — По мое време това беше немислимо! И на всичкото отгоре твърдите, че е мой племенник! Кой е той? Водопроводчикът или електротехникът?