Агата Кристи - Фатален шанс

Замлъкна за момент и Поаро тихо промълви:

— Ще ми разкажете…

Тя се опомни.

— Да, историята трябва да се разкаже. Страшно много се нуждаехме от пари — оттам тръгна всичко. Съпругът ми… съпругът ми бе загазил сериозно — много сериозно. Грозеше го позор, нищо чудно и затвор — всъщност опасността все още не е преминала. Но искам да разберете, мосю Поаро, че планът, който измислих и осъществих, бе единствено моя идея. Съпругът ми няма нищо общо. Той просто не е характерен за него — свързан бе с прекалено много рискове. Аз обаче никога не съм се плашила от рискове. И, изглежда, винаги съм била доста безскрупулна. Преди всичко трябва да ви призная — обърнах се с молба към Розалийн Клоуд за заем. Не зная дали ако зависеше само от нея, щеше да се отзове. Но се намеси брат й. Изпаднал бе в много лошо настроение и се държа, поне на мен така ми се стори, неоснователно нагло и оскърбително. Ето защо, когато ми хрумна този план, въобще не се поколебах да го осъществя.

За повече яснота трябва да ви уведомя, че преди около година моят съпругът ми преразказа една доста интересна история, която беше чул в клуба си. Били сте там, струва ми се, тъй че няма нужда да се впускам в подробности. Важното е, че съществуваше вероятност първият съпруг да Розалийн да не е умрял. В такъв случай естествено тя не би имала никакви претенции и права върху парите на Гордън. Разбира се, вероятността беше нищожна, но все пак нейде в съзнанието на всеки от нас тлееше искрица надежда, че не е изключено предположението да излезе вярно. Тогава ми мина през ума мисълта, че бихме могли да се възползваме от нея, за да постигнем нещо. Чарлс, братовчед ми, бе в Англия и се нуждаеше от пари. Лежал бе в затвора, уви, и не бе особено почтен, но знаех, че се е проявил добре по време на войната. Направих му предложението. Естествено беше чисто изнудване. Но си мислехме, че номерът може и да мине. В най-лошия случай Дейвид щеше да откаже да се включи в играта. Не ми се вярваше, че ще отиде в полицията — хора като него стоят настрана от полицията.

Гласът й стана груб.

— Планът ни се разви добре. Дейвид се върза повече отколкото се надявахме. Разбира се, Чарлс не беше съвсем убедителен в ролята на „Робърт Ъндърхей“ — Розалийн всеки миг можеше да го разкрие. Но за щастие тя замина за Лондон и по този начин му даде шанс поне да загатне, че е възможно да е Робърт Ъндърхей. Е, както ви казах, изглежда Дейвид се бе хванал на въдицата. Трябваше да донесе парите във вторник вечерта. Вместо това…

Гласът й прозвуча неуверено.

— Не биваше да забравяме, че Дейвид е… опасен човек. Чарлс е мъртъв — убит — и ако не бях аз, щеше да е още жив. Аз съм виновна за смъртта му.

След малко продължи с безизразен тон:

— Можете да си представите как се чувствам оттогава.

— Но въпреки всичко — възрази Поаро, — достатъчно бързо предвидихте следващата стъпка в плана си. Нали вие придумахте майор Портър да идентифицира братовчед ви като „Робърт Ъндърхей“?

Тя разпалено го прекъсна:

— Не, кълна ви се, не. Само това не! Едва ли имаше по-изумени… Какво ти изумени? Та ние бяхме втрещени, когато излезе този майор Портър и заяви, че Чарлс, представете си, Чарлс, е Робърт Ъндърхей. Въобще не можех да го проумея… и още не мога!

— Но някой е отишъл при майор Портър. Някой го е убедил или подкупил да идентифицира убития като Ъндърхей.

Франсес решително заяви:

— Не съм била аз. Нито пък Джереми. Никой от нас не би извършил подобно нещо. О, зная, че ви звучи абсурдно. Мислите си, че щом съм била готова да шантажирам някого, бих стигнала и до измама, без да ми мигне окото. Но за мен това са несравними неща. Аз чувствах — и все още чувствам, трябва да ме разберете, че нашето семейство има право на дял от парите на Гордън. И след като не можех да го постигна по честен път, бях готова да прибягна до непочтени средства. Но умишлено да изиграя Розалийн, за да се добера до всичко, да измислям доказателства, че въобще не е била съпруга на Гордън — о, наистина, мосю Поаро, никога не бих извършила подобно нещо. Моля ви, моля ви , повярвайте ми.

— Поне мога да призная — бавно отвърна Поаро, — че всеки си има своите грехове. Да, вярвам ви.

После я изгледа изпитателно.

— Знаете ли, мисис Клоуд, че днес следобед майор Портър се е застрелял?

Тя се отдръпна назад, очите й се разшириха от ужас.

— О, не, мосю Поаро… не !

— Да, мадам. Защото, разбирате ли, майор Портър au fond 17 17 Au fond (фр.). — Всъщност. — Б.пр. бе честен човек. Доста бе закъсал финансово и когато се е появило изкушението и той както повечето от нас не е могъл да му устои. Може би му се е струвало, може би е успял да се убеди вътрешно, че лъжата му е оправдана морално. Вече е имал предубеждение към жената на своя приятел Ъндърхей. Решил е, че тя се е отнесла непочтено с него. А сега безсърдечната малка изнудвачка се беше омъжила за милионер и беше успяла да измъкне цялото състояние в ущърб на кръвните му роднини. Колко примамлив му се е сторил шансът да осуети плановете й — нали си го е заслужавала. Идентифицирайки мъртвеца, Портър е щял да си осигури старините. Когато фамилията влезе в правата си, той е щял да получи своя пай. Да, разбирам изкушението му… Но като повечето хора от този тип и на него му е липсвало въображение. На следствието той определено бе нещастен. Беше съвсем явно. А в най-скоро време щеше да се наложи да повтори лъжата си под клетва. И не само това — арестуван бе човек, обвинен в убийство. А именно идентифицирането на убития представляваше най-солидния мотив за обвинението. Прибрал се е вкъщи и е разгледал фактите такива, каквито са. Избрал е най-удачното според него решение.