Агата Кристи - Фатален шанс

— Смъртта е настъпила преди няколко часа, така поне смятат — обясни Грейвс. — Никой не е чул изстрела. Хазайката е била на пазар.

Поаро се мръщеше и гледаше надолу към безжизненото тяло с малката обгорена дупчица в дясното слепоочие.

— Да имате представа защо е посегнал на живота си мосю Поаро? — попита Грейвс.

Грейвс се отнасяше с уважение към Поаро, защото бе видял, че лейтенантът прави същото, макар и да го смяташе за един ужасен стар досадник. Поаро разсеяно отвърна:

— Да, да, имал е съвсем основателна причина. Но не е там въпросът.

Погледът му се измести към малката масичка до лявата ръка на майор Портър. Върху нея имаше масивен стъклен пепелник, лула и кибрит. Нищо друго. Очите му обиколиха стаята. После я прекоси и отиде до отворено бюро с извит сгъваем капак.

То бе подредено изрядно. Всеки документ беше на мястото си. Малък кожен тефтер в средата, поставка за писалки с две писалки и един молив, кутийка кламери и няколко пощенски марки. Всичко прибрано и подредено. Порядъчен живот и порядъчна смърт, разбира се, точно там бе липсващото звено! Обърна се към Грейвс:

— Не е ли оставил някаква бележка или писмо до следователя?

Грейвс поклати глава.

— Не, нищо. Абсолютно необичайно за един военен.

— Да, много интересно.

Прецизен в живота си, майор Портър бе изменил на тази своя черта в смъртта си. Според Поаро имаше нещо нередно във факта, че майорът не бе написал писмо.

— Това ще е голям удар за фамилията Клоуд — каза Грейвс. — Доста ще им попречи. Пак ще трябва да търсят някой, който е познавал отблизо Ъндърхей.

Той леко се размърда.

— Желаете ли да видите още нещо, мосю Поаро?

Поаро поклати глава и излезе след Грейвс от стаята.

На стълбите срещнаха хазайката. Тя явно се наслаждаваше на възбуденото състояние, в което бе изпаднала, и незабавно се впусна в безкрайна тирада. Грейвс ловко се измъкна и остави Поаро сам да изслуша словесния порой.

— Трудно си поемам въздух, ох. Боже, само това ще да е. Ангина пектория, майка ми умря от тази болест. Падна мъртва, както си обикаляше Каледониън Маркет. Едва не припаднах, като го намерих. Боже, направо ме потресе. Изобщо не съм подозирала нещо подобно, макар че от дълго време хич го нямаше. Беше закъсал за пари, струва ми се, не се хранеше достатъчно, за да се поддържа. Не че някога е приемал нещо от нас. А вчера пък трябваше да ходи на онуй място в Оустшир, Уормсли Вейл, да дава показания пред следствието. Изтормози се, ето какво стана. Когато се върна, изглеждаше ужасно. Цяла нощ снова нагоре-надолу, нагоре-надолу. Убит човек имало, негов приятел бил — така говорят всички. Горкият — много се разстрои. Нагоре-надолу, нагоре-надолу. Отидох да пазарувам, ох, и тази дълга опашка за риба, а после се качих да го питам иска ли чаша хубав чай. И го виждам, казвам ви, бедния, с пистолет, паднал от ръката му, облегнат назад в креслото. Боже, направо се потресох. А сега и полицията, и прочее. Какво става с този свят, питам ви, какво става?

Поаро бавно отвърна:

— Светът се превръща в опасно място за живеене. Само силните оцеляват.

Минаваше осем часа, когато Поаро се прибра в „Елена“. Чакаше го бележка от Франсес Клоуд с молба да се отбие при нея. Той незабавно тръгна.

Франсес го посрещна в гостната. За първи път влизаше в тази стая. Разтворените прозорци гледаха към оградена със стена градина с разцъфнали крушови дръвчета. Вази с лалета украсяваха масите. Старите мебели блестяха, излъскани с пчелен восък, а месинговата решетка и кофата за въглища пред камината светеха от чистота. Поаро реши, че стаята е прекрасна.

— Споменахте, че може би ще имам нужда от вас, мосю Поаро, и се оказахте напълно прав. Трябва да споделя нещо с някого и мисля, че вие сте най-подходящият човек.

— Мадам, винаги е по-добре да споделиш нещо с човек, който вече има доста ясна представа какво може да бъде то.

— Да не би да мислите, че ви е известно какво ще ви съобщя?

Поаро кимна.

— Откога по-точно…

Франсес остави въпроса недовършен, но той реагира незабавно:

— От момента, в който зърнах портрета на баща ви. Вашето семейство има много характерни черти. Човек и за миг не би се усъмнил, че сте от една кръв. Приликата бе не по-малко силна и у мъжа, регистрирал се под името Инок Ардън.

От устните й се отрони дълбока, тъжна въздишка.

— Да, да, прав сте… макар че бедният Чарлс имаше брада. Падаше ми се втори братовчед, мосю Поаро, беше черната овца в семейството. Никога не съм го познавала много добре, но като деца играехме заедно. А сега… сега аз станах причина за смъртта му. Безчестна и жалка смърт.