Агата Кристи - Джоб с ръж

Бе ред на мис Самърс да приготви чая. Тя беше най-новата от машинописките и най-некадърната. Вече не бе млада. Лицето й имаше кроткото и тревожно изражение на овца. Чайникът още не беше напълно заврял, когато мис Самърс наля вода върху чая, но бедничката, тя никога не беше съвсем сигурна кога е завряла водата. Това бе една от многото неприятности, които тровеха живота й.

Тя наля чая и поднесе чашите с по две-три меки, сладки бисквити във всяка чинийка.

Мис Грифит, способната главна машинописка, педантка с побеляла коса и шестнадесетгодишен стаж в „Консолидейтид Инвестмънтс Тръст“ рязко се обади:

— Водата пак не е завряла, Самърс!

Кроткото разтревожено лице на мис Самърс почервеня и тя смотолеви:

— О, Божичко, този път наистина мислех, че е завряла.

Мис Грифит си помисли: „Сигурно ще я държат тук още един месец, само докато се свърши многото работа… Ама на нищо не прилича! Само каква каша беше забъркала тази тъпа идиотка с писмото до «Ийстърн Дивелъпмънтс» — едно абсолютно просто нещо, а пък и никога не може да приготви свестен чай. Ако не беше толкова трудно да се намерят интелигентни машинописки, а и капака на металната кутия с бисквити не беше затворила здраво миналия път. Ама наистина…“

Както при много от възмутените си вътрешни монолози, мис Грифит остави изречението недовършено.

В този момент с плаваща походка се появи мис Гроувнър, за да приготви свещения чай за мистър Фортескю. Мистър Фортескю пиеше друг чай с друг сервиз и специални бисквити. Същите бяха само чайникът и водата от чешмата в тоалетната. Но в този случай, тъй като се приготвяше чаят на мистър Фортескю, водата беше вряла. Грижата за това имаше лично мис Гроувнър.

Мис Гроувнър беше невероятно чаровна блондинка. Носеше скъпо черно костюмче, а стройните й крака бяха обгърнати от най-хубавите и скъпи найлонови чорапи, които предлагаше черният пазар.

Тя изплува от стаята на машинописките, без да благоволи да възнагради някоя от тях с дума или поглед, сякаш бяха някакви си хлебарки. Мис Гроувнър беше специалната лична секретарка на мистър Фортескю. Неблагосклонните слухове винаги намекваха, че тя била нещо повече от това, но в действителност не беше така. Мистър Фортескю наскоро беше сключил втори брак с една колкото чаровна, толкова и скъпоструваща жена, която поглъщаше цялото му внимание. За мистър Фортескю мис Гроувнър беше само един необходим детайл от декора на кантората, в която всичко без изключение беше много скъпо и луксозно.

Мис Гроувнър изплува от стаята, понесла подноса пред себе си като ритуално приношение. Премина през вътрешната канцелария, после през чакалнята, където се разрешаваше да седят по-важните клиенти, след нея през своята собствена стая преддверие и накрая с леко почукване на вратата влезе в самата Светая светих — кабинета на мистър Фортескю.

Кабинетът беше просторен, с блестящ паркет, осеян със скъпи ориенталски килимчета. Бе изящно облицован с ламперия от светло дърво. Имаше и огромни кресла, тапицирани с бледокафява волска кожа. Зад огромно бюро от явор, в самия център на стаята, се бе разположил самият мистър Фортескю.

Мистър Фортескю не беше достатъчно внушителен за този кабинет, но правеше всичко възможно да изглежда такъв. Беше едър, отпуснат човек с лъщяща гола глава. В служебния си кабинет обичаше да носи широко скроени дрехи. Когато мис Гроувнър се приближи до него със своята плъзгаща се лебедова походка, той намръщено се взираше в някакви книжа на бюрото си. Поставяйки подноса върху бюрото до лакътя му, тя прошепна с възможно най-безизразен глас: „Чаят ви, мистър Фортескю“ — и се оттегли.

Приносът на мистър Фортескю към този ритуал беше само едно изсумтяване.

Мис Гроувнър пак се настани на собственото си бюро и продължи с текущата работа. Проведе два телефонни разговора, коригира няколко писма, които бяха напечатани и готови за подпис от мистър Фортескю и се обади на едно позвъняване.

— Опасявам се, че тъкмо сега е невъзможно — високомерно произнесе тя. — Мистър Фортескю е в заседание.

Когато поставяше обратно слушалката, тя погледна стенния часовник. Беше единадесет и десет.

Точно тогава, през почти напълно изолиращата шума врата на кабинета на мистър Фортескю проникна необичаен звук. Приглушен и все пак напълно различим, агонизиращ вик на задушаващ се човек. В същия момент сигналният звънец на бюрото на мис Гроувнър зазвуча с дълги неистови призиви. Слисаната секретарка остана за миг абсолютно неподвижна, после несигурно се надигна. Изправена пред неочакваното, самоувереността й беше разклатена. Все пак тя тръгна към вратата на мистър Фортескю величествено, както обикновено, почука и влезе.