Агата Кристи - Джоб с ръж

Гледката още повече смути величествената й поза. Зад бюрото нейният шеф явно се гърчеше в агония. Страшно беше да се гледат конвулсивните му движения.

— Божичко, мистър Фортескю, зле ли ви е? — възкликна мис Гроувнър и веднага осъзна колко идиотски е въпросът й. Без съмнение на мистър Фортескю му беше изключително зле. Даже когато се доближи до него, тялото му се сгърчи в болезнен спазъм.

Думите излизаха от устата задъхано и конвулсивна.

— Чая… какво по дяволите сте сложили в чая… повикайте помощ, бързо лекар…

Мис Гроувнър излетя от стаята. Тя вече не беше надменната руса секретарка, а една изплашена до смърт жена, загубила и ума, и дума.

Тя се втурна в машинописното бюро и нададе вик:

— Мистър Фортескю има припадък… Той умира! Трябва да доведем лекар… изглежда ужасно! Сигурна съм, че умира!

Незабавно последваха най-разнообразни реакции.

Мис Бел, най-младата машинописка, каза:

— Ако е епилепсия, трябва да му сложим в устата коркова тапа. Кой има тапа?

Никой нямаше тапа.

Мис Самърс се обади:

— На неговата възраст сигурно е удар.

Мис Грифитс подчерта:

— Трябва да повикаме лекар… незабавно .

Но обичайната й експедитивност беше възпрепятствана от факта, че през шестнадесетгодишната й служба никога не се беше налагало да се вика в градската кантора лекар. Тя си имаше личен доктор, но той живееше в Стретъм Хил. Къде ли наблизо имаше лекар?

Никой не знаеше. Мис Бел се залови с телефонния указател и започна да търси лекари на буквата „Л“. Но този указател не беше по професии и лекарите не бяха подредени като пиаците за таксита. Някой даде предложение за болница — но коя болница?

— Не може каква да е болница — настояваше мис Самърс. — Иначе няма да дойдат. Искам да кажа, заради Националната здравна служба. Трябва да бъде в този район.

Някой подхвърли да се обадят на 999, но предложението шокира мис Грифит и тя каза, че този номер означава полиция, а от нея няма да има полза. За една страна, чиито граждани се радват на облагите на всеобщото здравеопазване, една група доста интелигентни жени демонстрираше невероятно невежество относно това как да се постъпи. Мис Бел започна да търси под буквата „Б“ за Бърза помощ. Мис Грифит се произнесе:

— Той си има собствен лекар — трябва да си има лекар.

Някой се впусна да търси частната адресна книга. Мис Грифит нареди на куриера по някакъв начин да открие някъде лекар. В частната адресна книга тя намери сър Едуин Сандмън с адрес на Харли Стрийт. Мис Гроувнър се беше строполила на един стол и виеше с глас, чийто акцент беше доста далеч от обичайния й аристократизъм:

— Аз направих чая точно както винаги… наистина така беше… не може да е имало в него нещо!

— Нещо в него ли? — Мис Грифит спря с ръка върху шайбата на телефона. — Какво имате предвид?

— Той го каза… мистър Фортескю… той каза, че чаят…

Ръката на мис Грифит се колебаеше между номера на болницата в Уелбек и 999. Младата и обещаваща мис Бел рече:

— Трябва да му дадем малко горчица с вода — още сега. Има ли горчица в кантората?

В кантората нямаше горчица.

Малко след това д-р Айзъкс от „Бетнъл Грийн“ и сър Едуин Сандмън се срещнаха в асансьора, точно когато две различни линейки долетяха пред сградата. Телефонът и куриерът си бяха свършили работата.

Инспектор Нийл седеше в светилището на мистър Фортескю зад огромното му яворово бюро. До вратата се беше свил един от подчинените му с бележник в ръка.

Инспектор Нийл изглеждаше стегнат като войник, а къдравата му кестенява коса бе пригладена назад над доста ниското чело. Когато произнасяше фразата „просто въпрос на рутина“, тези, на които говореше, обикновено злобничко си мислеха: „Ами че ти способен ли си на нещо друго?“ Но те грешаха напълно. Зад прозаичната външност на инспектора се криеше мислител с голямо въображение и един от неговите методи на разследване беше да си съчинява фантастични теории за вина, които прилагаше към разпитваните.

Мис Грифит, която той с безпогрешно око веднага определи като най-подходящата личност, способна да му даде най-кратка и ясна информация за довелите го тук събития, тъкмо бе излязла от стаята, след като беше направила чудесно резюме на случилото се сутринта. Инспектор Нийл си представи три куриозни причини, поради които преданата доайенка на машинописното бюро би могла да сипе отрова в сутрешния чай на шефа си, като отхвърли и трите като неправдоподобни.