Агата Кристи - Джоб с ръж

— Несъмнено. И още — това е съвсем неофициално, нали разбираш — само между нас двамата — мога да се хвана на бас и каква е била отровата.

— Наистина ли?

— Таксин, момчето ми. Таксин.

— Таксин ли? Никога не съм я чувал.

— Знам. Изключително необичайно. Наистина възхитително необичайно. Не твърдя, че щях да го установя, ако само преди три-четири седмици не бях имал подобен случай. Няколко дечурлига си играли на чай с куклите — набрали плодове от тис и направили от тях чай.

— Това ли е? Плодове от тис?

— Плодове или листа. Силно отровни. Разбира се, таксинът е алкалоид. Не си спомням да съм чувал за случай, когато да е бил използван нарочно. Наистина изключително интересно и необичайна. Нямаш представа, Нийл, колко му писва на човек от неизбежните хербициди. Таксинът е истинско удоволствие. Естествена може и да греша — за бога, не ме цитирай — но мисля, че съм прав. Бих казал, че е интересно и за теб. Разнообразява рутината!

— Приятно прекарване за всички, това ли е идеята? С изключение на жертвата.

— Да, да, горкият — нехайно забеляза д-р Бернсдорф. — Много лош късмет е имал.

— Каза ли неща, преди да умре?

— Ами един от вашите беше седнал до него с бележник. Той ще ти съобщи подробностите. Промълвил нещо за чай, че в кантората му сложили нещо в чая, но това, естествена е глупост.

— Защо да е глупост? — рязко възрази инспектор Нийл, който мислено си представяше как очарователната мис Гроувнър прибавя плодчета от тис към запарения чай. После реши, че това е нелепо.

— Защото тисът не може да е подействал толкова бързо. Доколкото разбирам, симптомите са се проявили незабавна, след като е изпил чая?

— Така казват.

— Е, има много малко отрови, които действат толкова бързо, освен цианидите, разбира се и вероятно чистият никотин…

— А това определено не е било цианид или никотин?

— Скъпи ми приятелю, тогава той трябваше да е умрял, преди да пристигне линейката. Не, не става въпрос за нещо от този род. Наистина имах подозрения за стрихнин, но конвулсиите съвсем не бяха типични за него. Все още неофициална разбира се, но залагам на карта репутацията си, че е таксин.

— След колко време би подействал той?

— Зависи. Един, два, три часа. Покойният приличаше на човек, който обича да си похапва. Ако е закусвал обилна това би забавило нещата.

— Закуска — замислено рече инспектор Нийл. — Да, прилича на закуска.

— Закуска с Борджиите. — Доктор Бернсдорф весело се засмя. — Е, наслука, момчето ми.

— Благодаря, докторе. Бих искал да поговоря с моя сержант, преди да затвориш.

Последваха същите щракания, позвънявания и далечни призрачни гласове. А после се чу тежко дишане — неизбежната прелюдия към гласа на сержант Хей.

— Сър — настойчиво викаше той. — Сър!

— Нийл на телефона. Каза ли покойният нещо важно за мен?

— Каза, че бил чаят. Чаят в кантората. Но докторът вика, че не бил.

— Да, знам това. И нищо друго ли?

— На господине. Но има едно странно неща Костюмът, с който беше облечен… проверих съдържанието на джобовете. Обичайните неща — носна кърпа, ключова монети, портфейл — но една работа много ме учуди. В десния джоб на сакото му имаше зърна.

— Зърна ли?

— Да, господина.

— Какво искаш да кажеш? Храна за закуска ли? Като „Фармърс Глори“ или „Уийтифакс“, така ли? Или имаш предвид жито или ечемик…

— Точно така, сър. Зърна си бяха. Приличаха ми на ръжени. Доста много при това.

— Ясно. Странна наистина… Да не е било мостра, имам предвид на нещо за продан.

— Точно така, сър. Реших обаче да ви кажа за това.

— Съвсем правилна Хей.

След като затвори телефона, инспектор Нийл остана няколко минути загледан пред себе си. Мислите му методично се нижеха от първата към втората фраза на разследването — от подозрението в отравяне към несъмненото отравяне. Думите на професор Бернсдорф може да бяха неофициални, но той не беше човек, който може да греши. Рекс Фортескю е бия отровен и отровата вероятно е била погълната от един до три часа преди появата на първите симптоми. Следователно персоналът в кантората би могъл да бъде извън всякакво подозрение.

Нийл стана и отиде в машинописното бюро. Чиновничките тракаха безцелно на машините.

— Мис Грифит? Може ли да поговорим за малко?

— Разбира се, мистър Нийл. Позволявате ли някои от момичетата да излязат за обед? Много им закъсня почивката. Или може би предпочитате да поръчаме да ни донесат нещо?

— Не. Могат да излязат за обед. Но след това трябва да се върнат.