Агата Кристи - Джоб с ръж

— Няма ли някой в къщата, с когото да мога да разговарям за заболяването на мистър Фортескю? Важно е.

— Ами не знам. — Човекът се колебаеше. — Тук е мис Рамсботъм, ама тя никога не приказва по телефона. Тогава да повикам мис Дъв — тя наглежда къщата.

— Да, повикайте мис Дъв, моля.

— Ще отида да я потърся.

По телефона се чуваше как се отдалечават стъпките му. Инспектор Нийл не чу да се приближават други стъпки, но след една-две минути се обади женски глас:

— Мис Дъв на телефона.

Гласът беше дълбок и изпълнен с достойнство, с ясна дикция. Инспектор Нийл си състави благоприятна представа за притежателната му.

— Съжалявам, но трябва да ви съобщя, мис Дъв, че мистър Фортескю почина преди малко в болницата „Сейнт Джуд“. Внезапно му е прилошало в кантората. Трябва да се свържа с роднините му.

— Разбира се. Аз нямах представа… — Тя прекъсна. В гласа й не се долавяше тревога, но бе шокирана. Мис Дъв продължи: — Всичко това е много, много жалко. Човекът, с когото всъщност трябва да се свържете, е мистър Пърсивал Фортескю. Той ще се погрижи да уреди всичко необходимо. Бихте могли да го потърсите в хотел „Мидлънд“ в Манчестър или може би в „Гранд“ в Лестър. Или може да опитате „Шиърър и Бондс“ от Лестър. Опасявам се, че не знам телефоните им, но ми е известно, че са фирма, която трябваше да посети и те биха могли да ви информират къде може да е той днес. Мисис Фортескю сигурно ще се прибере за вечеря, а може би и за чая. Това ще бъде голям удар за нея. Станало е съвсем внезапно, така ли? Мистър Фортескю беше съвсем добре, когато излезе оттук сутринта.

— Вие видяхте ли го, преди да излезе?

— О да. Какво е било? Сърце ли?

— Той страдаше ли от сърце?

— Не, не… Мисля, че не… Но си помислих, че щом е било толкова внезапно… — Тя спря. — От болницата „Сейнт Джуд“ ли се обаждате? Лекар ли сте?

— Не, мис Дъв, не съм лекар. Обаждам се от кантората на мистър Фортескю в града. Аз съм инспектор Нийл от криминалната полиция и ще дойда при вас веднага, щом мога.

— Криминален инспектор ли? Да не искате да кажете… Какво всъщност искате да кажете?

— Това е внезапна смърт, мис Дъв. А когато има внезапна смърт, нас ни викат на място, особено ако покойният не е бил преглеждан скоро от лекар. А доколкото разбирам, случаят е такъв?

В края на фразата имаше само загатната въпросителна, но младата жена реагира.

— Знам. Пърсивал на два пъти му урежда час при лекар, но той не искаше да отиде. Беше крайно неразумен… Всички се тревожеха…

Тя прекъсна, а след това продължи с предишния уверен тон:

— Ако мисис Фортескю се върне вкъщи, преди да дойдете вие, какво да й кажа?

„Практична жена, няма що“ — помисли си инспектор Нийл.

А на глас произнесе:

— Кажете й, че в случай на внезапна смърт сме длъжни да проведем известно разследване. Обичайното.

И той затвори.

Нийл бутна настрани телефона и с пронизителен поглед изгледа мис Грифит.

— Значи те са се тревожили напоследък за него — каза той. — Искали са да се консултира с лекар. Вие не сте ми казали това.

— Не се сетих — отвърна мис Грифит и добави: — Всъщност той никога не ми е изглеждал истински болен …

— Не болен, а какво?

— Е, просто не е в ред. Не на себе си. С особено поведение.

— Разтревожен за нещо ли?

— О, не, не разтревожен. Ние се тревожехме…

Инспектор Нийл търпеливо изчака.

— Трудно е да се изрази, право ви казвам — продължи мис Грифит. — Изпадаше в различни настроения, разбирате ли? Понякога го обхващаше буйно веселие. Един-два пъти, честно казано, си помислих, че е пиян… Хвалеше се и разказваше най-необикновени истории, които съм сигурна, че не могат да бъдат верни. През повечето време, откакто съм тук, той е бил много стиснат — разбирате ли, нищо не даваше ей така. Но напоследък беше станал съвсем друг, експанзивен и направо — как да се изразя — пръскаше пари. Абсолютно необичайно за него. Например, когато куриерът трябваше да отиде на погребението на баба си, мистър Фортескю го повика, даде му банкнота от пет лири, каза му да ги заложи на втория кон фаворит и избухна в смях. Не беше… ами просто не приличаше на себе си. Това е всичко, което мога да кажа.

— Може би си е бил наумил нещо?

— Не бих казала. По-скоро като че ли очакваше нещо приятно… вълнуващо…

— Като например голяма сделка със солидна печалба?

Мис Грифит се съгласи по-охотно.

— Да… Да, това е много по-близо до мисълта ми. Сякаш ежедневните неща вече не го вълнуваха. Беше развълнуван. А и при него идваха по работа някакви хора с много особен вид. Такива, каквито по-рано не бяха стъпвали тук. Това ужасно тревожеше мистър Пърсивал.