Агата Кристи - Джоб с ръж

Вратата се отвори бързо от мъж на средна възраст, който много точно покриваше представата, която инспектор Нийл си бе съставил за него по телефона. Човек с доста престорено усърдие, играещи очички и видимо треперещи ръце.

Инспектор Нийл представи себе си и своя подчинен и с удоволствие забеляза как в очите на портиера за миг проблесна уплаха… Нийл не отдаде значение на това. Съвсем вероятно беше да няма нищо общо със смъртта на Рекс Фортескю. Твърде възможно да беше просто автоматична реакция.

— Върна ли се вече мисис Фортескю?

— Не, сър.

— Тогава бих желал да видя мис Дъв, ако обичате.

Човекът леко извърна глава.

— Ето я мис Дъв — идва по стълбите.

Инспектор Нийл огледа мис Дъв, докато тя слизаше спокойно по широкото стълбище. Този път представата, която си беше изградил, не отговаряше на действителността. Несъзнателно думата икономка беше извикала смътна представа за нещо голямо и авторитетно, облечено в черно и със скрита някъде връзка ключове.

Инспекторът беше съвсем неподготвен за спретнатата малка фигура, която слизаше към него. Меките гълъбови тонове на роклята й, бялата якичка и маншетите, гладко вчесаната й чуплива коса, леката усмивка на Мона Лиза. Всичко изглеждаше някак си нереално, сякаш тази млада жена, която нямаше и тридесет години, играеше някаква роля, помисли си той — не ролята на икономка, а на Мери Дъв. Видът й беше приспособен, за да подхожда на името й.

Тя сдържано поздрави:

— Инспектор Нийл?

— Да. А това е сержант Хей. Както ви казах по телефона, мистър Фортескю е починал в болницата „Сейнт Джуд“ в 12 часа и 43 минути. Изглежда смъртта е настъпила вследствие на нещо, което е ял сутринта на закуска. Ще ви бъда благодарен, ако заведете сержант Хей в кухнята, за да проучи храната, която е била сервирана.

Замисленият й поглед за миг срещна неговия, след това тя кимна.

— Естествено. — После нареди на портиера, който неловко се въртеше наоколо: — Кръмп, заведи сержант Хей и му покажи всичко, което иска да види.

Двамата мъже се отдалечиха. Мери Дъв се обърна към Нийл:

— Ще заповядате ли вътре?

Тя отвори вратата на една стая и влезе пред него. Това беше безлично помещение, на което имаше табелка „Салон за пушене“, с ламперия, богата тапицерия, големи меки столове и подходящ комплект от графики на спортна тематика по стените.

— Седнете, моля.

Той седна, а Мери Дъв се настани срещу него. Забеляза, че тя избра мястото с лице към светлината. Необичайно предпочитание за една жена. И още по-необичайно, ако жената има какво да крие. Но може би Мери Дъв нямаше какво да крие.

— Много е неприятно — каза тя, — че никой от семейството не е тук. Мисис Фортескю може всеки момент да се върне. Също и мисис Вал. Изпратих телеграми до мистър Пърсивал Фортескю на различни места.

— Благодаря ви, мис Дъв.

— Казвате, че смъртта на мистър Фортескю е била причинена от нещо, което може да е ял на закуска? Хранително отравяне ли имате предвид?

— Възможно е. — Той я наблюдаваше.

Тя сдържано отбеляза:

— Изглежда невероятно. За закуска тази сутрин имаше бекон с бъркани яйца, кафе, препечен хляб и портокалово сладко. На бюфета беше сложена и шунка, но тя бе нарязана от вчера и никой не се е почувствал зле от нея. Нямаше сервирани нито риба, нито салам — нищо от този род.

— Виждам, че знаете какво точно е било сервирано.

— Естествено. Аз поръчвам яденето. За вечеря снощи…

— Не — прекъсна я инспектор Нийл. — Няма връзка със снощната вечеря.

— Мислех, че симптомите на хранителното отравяне могат да се появят чак след двайсет и четири часа.

— Не и в този случай… Ще ми разкажете ли точно какво е ял и пил мистър Фортескю, преди да тръгне от къщи тази сутрин?

— Пи чай в стаята си рано, в осем часа. Закуската беше в девет и четвърт. Както ви казах, мистър Фортескю закусва с бъркани яйца, бекон, кафе, препечен хляб и портокалово сладко.

— Някаква зърнена каша?

— Не, той не ги обичаше.

— Захарта за кафето — на бучки ли е или на пясък?

— На бучки. Но мистър Фортескю си пи кафето без захар.

— Имаше ли обичай да взима някакви лекарства сутрин? Очистително? Или тонизиращо? Нещо за храносмилането?

— Не, нищо подобно.

— Вие заедно с него ли закусвахте?

— Не. Аз не се храня със семейството.

— Кои бяха на закуска?

— Мисис Фортескю. Мис Фортескю. Мисис Вал Фортескю. Мистър Пърсивал Фортескю, естествено, отсъстваше.

— А мисис и мис Фортескю същото ли закусиха?