Агата Кристи - Джоб с ръж

Мис Гроувнър с известно съжаление отвърна:

— Е, не бих могла да кажа точно това.

— И още нещо, мис Гроувнър. Имаше ли мистър Фортескю навик да носи в джоба си зърно?

Мис Гроувнър беше истински изненадана.

— Зърно? В джоба си? Искате да кажете дали е хранел гълъби или нещо от този род?

— Може да е било и с такава цел.

— О, сигурна съм, че не. Мистър Фортескю? Да храни гълъби? О, не.

— Би ли могъл да държи ечемик, или овес в джоба си поради някаква специална причина? Може би като мостра? Някаква сделка със зърнени храни?

— О, не. Той очакваше за следобед хора от „Ейпшатик Ойл“. Също и президента на строителна фирма „Атикус“… Никой друг.

— Добре тогава. — Нийл сложи точка по въпроса и махна с ръка на мис Гроувнър, че е свободна.

— Краката си ги бива — въздъхна полицаят Уейт. — А найлоновите й чорапи са супер.

— Не ме интересуват краката й — отвърна инспектор Нийл. — Никакъв напредък. Един джоб с ръж и това е всичко.

На слизане Мери Дъв забави крачка и погледна през големия прозорец на стълбището. Една кола тъкмо беше спряла и от нея слизаха двама мъже. По-високият постоя с гръб към къщата, като оглеждаше околността. Мери Дъв замислено прецени двамата. Инспектор Нийл и вероятно някой негов подчинен.

Тя се извърна от прозореца и се огледа в голямото стенно огледало, поставено до завоя на стълбите… Видя в него скромна, дребничка фигура с безупречно бели якичка и маншети на сиво-бежова рокля. Тъмната й коса беше разделена по средата и сресана назад на две блестящи вълни, свити на кокче на врата… Червилото й беше бледорозово.

Като цяло Мери Дъв беше доволна от вида си. Със съвсем лека усмивка на устните си тя продължи да слиза надолу.

Оглеждайки къщата, инспектор Нийл си говореше: Нарекли я хижа, моля ви се! Тисова Хижа! Край нямат тези богаташки превземки! Тази къща той, инспектор Нийл, би нарекъл резиденция. Много добре знаеше какво е хижа, защото бе израснал в такава! Хижата на входа на парка „Хартингтън“, онази огромна сграда на „Палейдиън Хаус“ с двадесет и деветте си спални, която сега беше преминала към Националния Тръст. 2 2 Сдружение за опазване на природни и исторически ценности. — Б.пр. Отвън постройката изглеждаше малка и привлекателна, но вътре беше влажна, неудобна и неблагоустроена, като се изключи най-примитивната форма на канализация. За щастие родителите на инспектор Нийл бяха възприели това положение за съвсем нормално и прилично. Не плащаха наем и единствената им работа беше да отварят и затварят големите порти, когато се налагаше; за тенджерата винаги имаше достатъчно зайци, а от време на време и по някой фазан. Мисис Нийл никога не можа да изпита удоволствието от електрическите ютии, печките с горно горене, от проветривите шкафове, течащата студена и топла вода и включването на осветлението просто с едно леко натискане на пръста. През зимата семейство Нийл ползваха газена лампа, а през лятото си лягаха, щом се здрачи. Бяха здраво и щастливо семейство, напълно изостанало от времето си.

Така че когато инспектор Нийл чу думата „хижа“, тя събуди детските му спомени. Но това тук, претенциозно наречено „Тисовата Хижа“, беше точно от този тип вили, които богаташите си строяха, а после ги наричаха „моето провинциално местенце“. Според представите на инспектор Нийл тя не беше и провинциална. Бе голяма постройка от червени тухли, повече дълга, отколкото висока, с твърде много фронтони и огромен брой прозорци с решетки. Градините бяха прекалено изкуствени — всичко оформено в розови лехи, арки и басейнчета и за оправдание на името на къщата — голям жив плет от подрязан тис.

Имаше достатъчно тис за всеки, който желае да се сдобие със суров материал за таксин. Горе вдясно, зад арката с розите, беше запазен малък естествен кът — огромен тис от вида, който обикновено хората свързваха с гробищата, а клоните му бяха подпрени с колове — нещо като Мойсей на горския свят. „Това дърво — мислеше си инспекторът, — е стояло тук много преди епидемията от новопостроени домове да залее околността. Стояло е тук, преди да направят игрищата за голф и модните архитекти са обикаляли наоколо заедно с богатите си клиенти, посочвайки предимствата на различните терени. И като ценна антика това дърво е било запазено и включено в новия план и вероятно е дало името на желаната нова резиденция «Тисовата Хижа». И възможно е плодовете от същото това дърво…“

Инспектор Нийл прекъсна безполезните си размишления. Трябва да се залавя за работа. Той натисна звънеца.