Агата Кристи: Загадъчният мистър Куин

Мистър Сатъртуейт кимна. В главата му имаше само една мисъл.

— Бързо — повтори той. — Трябва да стигнем навреме. О, трябва да стигнем навреме!

Минаха зад последния завой — приближиха се до дълбокия ров и до нещо, лежащо в него, което го нямаше преди — тялото на жена, легнала във великолепна поза, с широко разперени ръце и отметната назад глава. Мъртво лице и тяло, които изглеждаха прекрасно и триумфално на лунната светлина.

В ума на мистър Сатъртуейт смътно се върнаха думите на мистър Куин: „Понякога на бунищата могат да се открият прекрасни неща.“ Сега ги разбра.

Оранов мърмореше несвързано. По лицето му струяха сълзи.

— Обичах я! Винаги съм я обичал. — Той използува почти същите думи, които бяха хрумнали на мистър Сатъртуейт през деня. — Бяхме от един и същи свят, тя и аз. Имахме еднакви мисли, еднакви мечти. Щях да я обичам вечно…

— Откъде знаете?

Руснакът се вторачи в него, смутен от раздразнението в тона му.

— Откъде знаете? — повтори мистър Сатъртуейт. — Така си мислят… така казват всички влюбени… Има само един любим…

Той се обърна и почти се сблъска с мистър Куин. Мистър Сатъртуейт го хвана енергично за ръката и го дръпна настрани.

— Вие бяхте — заяви той. — Нали вие бяхте с нея преди малко?

Мистър Куин почака за минута и после каза тихо:

— Можете да се изразите и така, ако желаете.

— И камериерката не ви видя?

— Камериерката не ме видя.

— Но аз ви видях. Защо?

— Може би, като резултат от цената, която сте платил, виждате неща, които другите хора… не виждат.

Мистър Сатъртуейт го гледа неразбиращо минута-две. После внезапно се разтърси цял като лист на трепетлика.

— Какво е това място? — прошепна той. — Какво е това място?

— Казах ви вече. Това е моята алея.

— Алеята на влюбените — промълви мистър Сатъртуейт. — И хората минават по нея.

— Повечето хора — рано или късно.

— И на края й… какво откриват?

Мистър Куин се усмихна. Гласът му беше много нежен. Той посочи разрушената вила над тях.

— Къщата на мечтите си или купчина боклук… кой може да каже?

Мистър Сатъртуейт внезапно вдигна поглед към него. Изведнъж го заля диво недоволство. Почувства се измамен, изигран.

— А аз… — Гласът му потрепери. — Аз никога не съм минавал по вашата алея…

— Съжалявате ли?

Мистър Сатъртуейт се присви от страх. Мистър Куин Като че ли се беше уголемил и бе станал огромен… Мистър Сатъртуейт получи видение на нещо, едновременно омагьосващо и ужасяващо… Радост, щастие, отчаяние.

И неговата влюбена в удобството малка душа се отдръпна ужасена.

— Съжалявате ли? — повтори въпроса си мистър Куин. В гласа му имаше нещо страховито.

— Не — заекна мистър Сатъртуейт. — Ннне.

И после изведнъж се разбунтува.

Но аз виждам нещата — извика той. — Може да съм бил само зрител на живота… но виждам неща, които другите хора не виждат. Вие сам го казахте, мистър Куин…

Но мистър Куин беше изчезнал.

Други времена, други нрави (фр.). — Б.р.

отличен готвач (фр.). — Б.р.

Залагайте, моля! (фр.). — Б.р.

Край на залаганията. Край. (фр.). — Б.р.

Човек би казал, че никога досега не са виждали как се прави това (фр.). — Б.р.