— Градоначалникът знаеше ли кой си всъщност? — прекъсна го Теламон.
— Разбира се, че не. Казах му името на Дион, за да объркам всички.
— Сигурно си се разтревожил — продължи лекарят, — когато онзи скрит убиец стреля по царя.
— Ни най-малко — въздъхна Агис. — Ще откриете, че в Ефес има повече персийски шпиони, отколкото предполагате. Господарят Митра може да е наел и още някой или поне така си мисля.
— А не беше ли една от задачите ти да убиеш царя?
Агис скочи на крака. Мечът на Хефестион опря в гърба му.
— Къде отиваш? — тихо запита Александър.
Агис падна на колене.
— Моля за своя…
— Не ме моли за живота си! — каза царят. — Той е мой!
— Тогава за бърза смърт. И за живота на дъщеря ми Рода. Тя не е виновна.
Лицето на Александър беше пребледняло, устните му — присвити в тънка линия.
— И защо да те удостоя с тази милост?
— Защото си признах — заяви Агис.
— И? — попита Александър.
— Мога да ти дам още сведения.
— Казвай!
— Радвам се, че ще претърсиш къщите ни — Агис си позволи широка усмивка. — Мога да ти напиша имената на персийските шпиони в Ефес. И най-отгоре ще бъде името на Пелей.
Другият демократ скочи на крака с разтреперани ръце. Агис не го удостои дори с поглед.
— Пелей им служеше с душа и тяло, както и Дион — същото се отнася и за онази дебела кучка, Царицата на Моав. Донесете ми стилус и восъчна плочка и ще ти напиша имената на останалите.
— Няма да намерите моето име в този списък — прекъсна го Мелеагър.
Агис кимна.
— Излъгах — призна той. — Спасих Мелеагър, за да хвърля подозрение върху него. От всички ефесци той е най-достойният. Олигарх е, но не се полакоми за персийското злато. Не обича много и македонците, но по свой начин е честен — Агис протегна ръце към полубрат си. — Ако царят е съгласен, вземи Рода за своя дъщеря.
Мелеагър погледна Александър, който кимна. Лицето му остана непроницаемо. Мелеагър стисна ръката на Агис. Александър стана и се облегна на колоната.
— Хефестионе, отведи Агис. Има един час да напише списъка си. Заведете Пелей до градските порти, съблечете му мантията и сандалите, дайте му тояга, вода и храна за един ден. Той е прогонен завинаги от Ефес.
Пелей се опита да възрази, но Хефестион вече се бе упътил към вратата, за да повика още войници. Храмът се опразни. Останаха само Теламон, Александър и Мелеагър.
— Каква е присъдата ти? — попита Теламон.
Царят вдигна очи.
— Мелеагър, ти ще бъдеш архонт на Ефес, но гарнизонът му остава под мое разпореждане и това на командира си. Върни се в града и управлявай от мое име. На кръвната вражда трябва да се сложи край. Храмът на Херакъл ще бъде сринат до основи и издигнат наново. Къщата и дъщерята на Агис са твои, останалата част от богатството му е за мен. Можеш да вървиш.
Мелеагър тръгна към вратата.
— Почакай!
Олигархът се обърна.
— Картината на Апелес ще бъде завършена и сложена на почетно място в храма на Артемида — царят щракна с пръсти към Теламон. — Кажи на Мелеагър какво гласи признанието на лудия, който изгорил храма.
Лекарят обясни, че в писанието на подпалвача се съдържа анаграма, скрито пророчество за раждането на Александър, на което е присъствала Артемида.
— Но това ще бъде… — възражението на Мелеагър замря на устните му и той въздъхна. — Ще стане, както желаеш, господарю. Храмът, в който някога е била статуята на баща ти, сега ще приюти твоя портрет, истинския образ на бога Александър. Но, господарю — добави Мелеагър, — какво ще стане с Агис?
Царят го погледна строго. Притеснен, Мелеагър побърза да излезе, тътрейки крака. Отвън се дочу раздразненият вик на Аристандър.
— Никой да не влиза! — изкрещя Александър и протегна ръка към Теламон. Когато лекарят я хвана, царят го придърпа към себе си и го целуна по двете бузи.
— Няма да забравя това, което стори за мен — Александър се отдръпна. — Агис ще си признае. Ще ми каже какви са плановете на персите, къде възнамеряват да се бият с мен.
— И когато каже всичко, което знае? — попита Теламон.
— Достатъчно кръв се проля — прошепна Александър. — Погрижи се ти, Теламоне. След като слънцето залезе, занеси му чаша бучиниш и го накарай я изпие. Нека този безбожник слезе в Хадес и каже на онези, които тънат в мрак, че аз съм го изпратил.
В този роман са описани събитията през лятото на 334 г. пр.Хр. в Ефес и брилянтната тактика на Александър при превземането на важното пристанище Милет. Гражданската война в Ефес сигурно е била най-ожесточената, с която се е сблъскал Александър по време на походите си в Мала Азия — и именно това ми даде идеята за този роман. Според различни източници, Александър позволил кървавата баня да продължи, преди да се намеси и да сложи край на уличните боеве. Колкото до нападението над Милет, основните съществуващи източници и особено Ариан описват как Александър „преминал“ през първата отбранителна линия на Милет безпрепятствено — това предполага, че нападението е било внезапно и жестоко като съвременната „светкавична война“. Точно е описан и начинът, по който Александър неутрализира персийската флота. Той блокирал пристанището с малобройните си кораби, докато сухопътните му войски отрязали единствения близък запас от прясна вода; така персийската флота била принудена да се оттегли и Милет паднал. Мемнон избягал, но много от неговите войници доплували до скалистите островчета в пристанището и приели справедливи условия, при които да се предадат.
Читать дальше