Пол Дохърти: Безбожникът

— Така е — съгласи се Теламон. — Но Хезиод бил убит, а къщата подпалена. Ти, Агис, си избягал.

— Но този ден аз бях у Дион. Попитай жена му, слугите му.

— Така ли? — попита Теламон. — Когато си излязъл от къщата на Арела, си видял Дион да се отправя натам. И той бил тръгнал със същата цел като Хезиод. Искал да разпита Арела. Не те видял и ти си съзрял чудесна възможност.

— Каква възможност?

— Появил си се в къщата на Дион. Знаел си, че Аристандър ще разпитва къде сте били всички през следобеда, когато беше убита Арела. Така щяло да излезе, че Агис, заетият водач, е посещавал един от своите съмишленици. Никой не те попитал за целта на посещението, нито къде си бил преди това. Използвал си Дион и тогава, и по-късно.

— И съм направил всичко това сам?

— Защо не? Ти си Агис, главният архонт. Радваш се на благоволението на царя. Можеш да ходиш, където си искаш. Сигурен съм, че извън града има някоя къща или кръчма, където господарите ти от Персеполис изпращат съобщенията за теб. След убийството на Арела си се върнал към техните поръчки. По време на персийското управление често си посещавал двореца на градоначалника в Ефес. Знаел си всички тайни входове, знаел си, че осите имат гнезда в мазетата и под стрехите. Залавянето на Рабин било много неприятно за теб. Той трябвало да избяга, но бил заловен в къщата на Арела и се налагало да бъде премахнат. Ти дойде в двореца като гост на царя. Имаше царски пропуск. Лесно е било да скриеш къса тояга, да откриеш заспалия пазач в пустия двор, да го убиеш и да скриеш тялото му. Изпълнен със злоба и жажда за мъст, си искал да всееш колкото може по-голямо объркване и хаос. Тайно си окуражил вдовицата на Демад да нападне царя, но си предупредил Александър, че това може да се случи.

— За което ти плащах — намеси се царят. — И ти, както останалите, получаваше моето злато. Беше мой шпионин тук заедно с другите демократи. Аз ти вярвах…

— Ти се възползва от това доверие — продължи Теламон, — за да настроиш вдовицата на Демад срещу царя и същевременно да се представиш като негов спасител. По време на хаоса на пиршеството, си се промъкнал в избите под двореца, бил си приготвил предварително гнездото. Просто си го напъхал през процепа в подножието на кухненската стена, смачкал си го с тоягата и си избягал. Осите са били разгневени, изхвърчали са на рояци и са изпожилили невинните слуги в кухнята. Имаше още умрели. Беше нов провал за нашия цар. После си отишъл при Рабин, промъквайки се из сенките. Едва ли ти е отнело много време да излееш мях с масло през решетката и да хвърлиш долу горящ парцал. Рабин нямало къде да избяга. Умрял и замлъкнал завинаги. Каквото и да е знаел за Кентавъра, за шпионина на Митра в Персеполис, то умряло с него.

— Но той нарисувал нещо на стената — обади се Александър. — Аристандър го помисли за триъгълник или главно „Д“, което сочи Дион.

— Може би така е мислел — отвърна Теламон. — Или се е опитвал да напише „А“ като Агис. А може би, нали всички знаем колко добър лъжец си, нарочно си заблудил градоначалника и той е смятал, че Дион е Кентавърът? Това ли е мислил Рабин в предсмъртната си агония? Добра работа за една вечер, Агис. Царят едва не е промушен. Един от войниците му е убит. Хаос в кухнята и Рабин замлъква завинаги.

— Може да е бил Дион — отвърна Агис със спокоен глас и ясни очи, — Мелеагър или Пелей.

— Така искаше да мислим ти. Пелей — не — Теламон поклати глава. — Мелеагър — може би. Затова не е бил набелязан за убийство по време на кланетата. Би могъл да бъде описан като човек, който не заслужава доверие, като човек, обзет от жажда за отмъщение. Ти и аз знаехме, че Аристандър подозираше Дион, затова си ударил отново. Дион е започнал да се тревожи. Може би е таял собствени подозрения. През нощта, когато умря, ти си го посетил. Говорил си с него, убедил си го, че е в безопасност. Промъкнал си се през нощта, за да обсъждате тайни въпроси. Може би Дион е бил поласкан? Предложил ти вино. Ти си го налял и си прибавил към него същата отвара, с която са били приспани жертвите в храма на Херакъл. Разговорът продължил. Ако някой дойдел, ти си щял да си тръгнеш. Дион заспал. Сложил си примката на врата му и си вързал края на въжето на куката на тавана. Упоен, Дион не можел да се съпротивлява. Бил задушен. Взел си чашата си от вино, изхвърлил си остатъка от неговото през прозореца, измил си чашата и си я върнал на мястото. Вратата била заключена и залостена. Излязъл си през прозореца…

— Но капаците бяха залостени! — намеси се Пелей. — Всички говореха за това.