Пол Дохърти - Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

Всички се съгласиха.

— Знаем, че прислужницата Елеонора и любовникът й Фулк са били в гората, когато трупът на Фийби е бил занесен там. Очевидно Фийби трябва да е била убита късно следобед в понеделник тук, в замъка; трупът й е бил увит в платно, овързан и занесен в Дяволската горичка от убиеца й.

— Но това е невъзможно! — извика Биърдсмор. — Бях дежурен при моста. Никой не е минал покрай мен с такъв вързоп: щях да го видя. И двамата проверихме страничната врата. Не е била отваряна с години.

— Сър Джон — каза Ралф, — има ли таен изход от този замък?

Комендантът поклати глава.

— Ако имаше, Ралф, щях да зная. А и как би могло да има? Ровът е дълбок, всеки проход би трябвало да минава под него, така че е напълно невъзможно.

— Защо? — попита Мариса.

— Защото — отвърна провлачено Адам — водата може да се просмуква през всяко изградено от човека съоръжение и да наводни тунела.

Ралф отпи от виното си и взе друго парче марципан от чинията.

— Независимо от всичко, онова, което казах, е вярно. Как е излязъл убиецът с трупа, засега си остава загадка. — Той направи гримаса. — Затова следващият ми въпрос е: какво сме правили всички онзи понеделник следобед?

— Аз си бях в стаята — отвърна бързо Тиобалд. — Не съм излизал, докато не удариха камбаната за вечеря. Проучвах вътрешностите на един плъх. — Чуха се отвратени викове. — Прочетох в един италиански трактат — обясни той, — че изсушени и смлени, вътрешностите на плъха са лекарство за някои кожни болести.

— Някой идва ли при теб? — попита сър Джон. Лекарят поклати глава.

— Никой не би посмял да отиде там — каза язвително лейди Ан. — При онези ужасни миризми и изпарения!

Останалите също разказаха къде са били. Малцина имаха свидетели, с изключение на Адам, който беше описвал складовете в замъка с Мариса.

— Бяхме там цял следобед — заключи той.

— И аз мога да го потвърдя — заяви сър Джон. — Чух гласовете ви. Колкото до мен, вечерях тук и после отидох да спя.

— А пък аз — посочи лейди Ан към чекръка до прозореца — почетох малко и попредох. Ти дойде, отче. Попита ме дали можеш да вземеш свещници за олтара.

Свещеникът зачопли едно петно на расото си.

— Да, аз бях в параклиса и почиствах свещената утвар. — Той разпери ръце отчаяно. — Мастър Ралф, каква е ползата от всичко това?

— Ами ти? — попита Ралф командира на гарнизона.

— Вечерях със сър Джон — отвърна Биърдсмор. — После бях дежурен. Стоях с момчетата на кулата.

Ралф очерта с нокътя на палеца устните си.

— Сър Джон, има нещо, което се губи. Фулк, синът на мелничаря. От онова, което ни каза Елеонора, е ясно, че може да е разпознал човека, който е отнесъл трупа на Фийби в горичката. Трябва да е дошъл в замъка и да е поискал да говори с някого.

— Това може много лесно да се установи. Чакайте тук. — Биърдсмор бързо напусна стаята и затрополи надолу по стълбите.

Сър Джон се възползва от паузата, за да поръча да напълнят отново чашите с вино. После започна да размишлява на глас какво ще правят с новата си затворница.

— Няма съмнение — обяви той, нетърпелив да защити авторитета си, — че кръчмарската прислужница има пръст в смъртта на Гудман Уинтроп. Но какво можем да направим? Да я измъчваме? В Малдън има вече достатъчно недоволни.

— Пазете я — отвърна Ралф. — Изчакайте кралските пълномощници да пристигнат от Лондон. Нека те поемат отговорността.

Сър Джон кимна.

— Адам, когато това свърши, иди в Малдън и кажи на кръчмаря Тайлис, че Елеонора ще бъде пазена добре. И косъм няма да падне от главата й. Само ми се иска да бяхме приключили с това. — Той погледна към Ейлред. — Отче, съжалявам за думите си преди малко. Може би ще се съгласиш да отслужиш литургия в Полунощната кула и да благословиш мястото.

Свещеникът се съгласи.

Ралф изучаваше Тиобалд, който изглеждаше разтревожен. От всички присъстващи той беше най-самотен и потаен. Ралф погледна към Адам и Мариса, които се държаха за ръце. Мариса гледаше с обожание съпруга си. Болка прободе сърцето на Ралф и той се опита да прикрие завистта от близостта им. Чуха стъпки и Биърдсмор влезе обратно в стаята.

— Разпитах стражите. — Той поклати глава. — Толкова много хора влизат и излизат от замъка, сър Джон. Един от стражите смята, че може би е видял Фулк да идва тук рано сутринта във вторник, но трупът на Фийби още не е бил открит. Никой не е бил спрян, нито са търсили някого.

Сър Джон остави чашата си.

— Направихме, каквото можахме.