Павел Вежинов - Следите остават

И един втори въпрос интересуваше в тоя момент с все сила полковника — въоръжен ли е шофьорът? Ако е въоръжен, което според него беше почти напълно сигурно, положението още повече се усложняваше. Шофьорът значи е въоръжен и знае кого вози. Той разбира, че над него и над неговите сподвижници виси смъртна опасност. От друга страна шофьорът е убеден, че самият той е непознат, че никой не подозира каква кола вози. Шофьорът не знае и не може да знае, че Пешо го е виждал вече и че го е разпознал. Ами ако внезапно му хрумне да се отърве от опасните си пътници? Той е навярно убеден, че ще ги изненада и че инициативата може да бъде напълно в неговите ръце. Пустото, тъмно и безлюдно шосе напълно поощряваше за такива действия.

Полковникът неусетно премести пистолета си от задния джоб в джоба на палтото си, като продължаваше да наблюдава внимателно шофьора. След малко му се стори, че шофьорът също така прави някакви едва доловими движения като тия, които той преди малко бе направил. Наистина, ако е имал пистолет, извадил го е от задния джоб на панталона и сега пистолетът лежи в джоба на палтото му.

Леката кола продължаваше да фучи по шосето. Беше се стъмнило, полето от двете им страни сякаш бе изчезнало. Моторът на мощната кола продължаваше да бръмчи спокойно, от време на време светваше и отново угасваше сигналната лампичка. Но въпреки тишината и привидното спокойствие полковникът ясно съзнаваше смъртната опасност. Сега той горчиво съжаляваше, че бе взел със себе си момчето, иначе лесно би сложил край на тягостното положение.

Все пак на полковник Филипов му беше ясно едно положение — шофьорът не би могъл да се обърне и стреля, докато колата е в такова бързо движение. Това би означавало да загуби контрол над кормилото и да катастрофира. Значи трябва да се внимава!

Колата навлезе в рядка дъбова горичка, фаровете и вече кръстосваха по стволове и разлистени клони. Изведнъж моторът започна да прекъсва. Полковник Филипов вдигна пистолета си.

— Какво има? — попита той спокойно.

— Повреда някаква, другарю инженер — също така спокойно отвърна шофьорът.

— Значи сега!

Полковник Филипов опря дулото на пистолети в мършавия тил на шофьора и каза с леден глас:

— Не мърдай, ще стрелям!

Шофьорът замръзна на мястото си. Положението му сега беше съвсем неизгодно, той не можеше да помръдне, та камо ли да се обърне назад и да стреля.

— Спри колата! — със същия мразовит глас заповяда полковникът.

Шофьорът удари спирачките, колата спря на самотното, тъмно, безлюдно шосе. Само фаровете, които есе още горяха, осветяваха късче от гъсто зашумена горичка.

— Горе ръцете! Шофьорът бавно, без желание вдигна ръце. — По-високо! Само ако помръднеш, и ще те застрелям!

Шофьорът замръзна в неудобната си поза. За миг полковникът видя в огледалото неговото мъртвешки пребледняло, отчаяно лице.

— Пешо! — обърна се той към момчето. — Излез от колата, без да затваряш вратата! Иди при шофьора, бръкни в десния джоб на палтото му и извади оттам пистолета Внимавай добре да не натиснеш спусъка!

Пешо, който бе наблюдавал е ням възторг цялата сцена, пъргаво изскочи от колата и като отвори предната врата, влезе при шофьора. Още щом бръкна в джоба му, той усети студеното дуло на пистолета.

— Дай ми оръжието! — каза полковникът и за пръв път се усмихна.

— Така, много добре?

Сега полковник Филипов имаше в ръцете си два пистолета. Той заповяда на шофьора да излезе на пътя и отново нареди на Пешо внимателно да го обискира В него вече нямаше никакво друго оръжие.

— Седни си на кормилото! — заповяда отново полковникът. — Пешо, влизай и ти.

Шофьорът мълчаливо се настани не старото си място.

— Слушай сега, приятелю, какво ще ти заповядам! започна полковникът вече със съвсем спокоен, смекчен глас. — Първо — ще запалиш мотора и ще продължиш пътя си. Второ — няма да увеличаваш скоростта повече от 20 километра в час. Трето няма да се отбиващ никъде! Четвърто — ще спреш пред дирекцията, ще вземеш куфара ми и ще вървиш две крачки пред мен до кабинета на директора. Всичко това ще извършиш, сякаш тук между нас нищо не се е случило! Ако се опиташ да направиш нещо друго освен заповяданото, та сам ще си бъдеш виновен, няма повече да си играем с тебе! Всичко ясно ли е?

— Ясно е! — отвърна с мъртвешки глас шофьорът.

— Хайде тръгвай!

Колата бавно пое, тоя път с бързината на каруца. За да се спаси от всякаква изненада, полковникът запали лампата в купето. Известно време всички пътуваха мълчаливо, после полковникът запита: