Александра Маринина - Всичко наопаки

— Дана — казах строго, — хайде да разделим проблема на две части. За самите тренировки и за личността на треньора. Може би искаш да се занимаваш с фитнес, но аз не ти харесвам? Просто кажи, няма да се обидя, честна дума. Михаил Олегович ще ти намери друг треньор. Или изобщо не искаш фитнес?

Е, най-сетне! Дългите, разпилени по раменете коси се раздвижиха, главата леко се извърна, огромните зеленикаво-сиви очи се втренчиха в мен с ням въпрос и — както ми се стори, с тайна надежда.

— Вие можете ли да направите така, че… — Тя се запъна и едва тогава схванах колко болезнен е за нея този проблем. Толкова болезнен, че дори не може да го произнесе на глас. — … че да ми помогнете?

Гласът й беше тих, треперещ, но тембърът му — много приятен.

— Ще мога — отговорих уверено, макар че естествено бях изпълнен със съмнения. След като бях изслушал снощи указанията на Светка, вече имах известна представа, че първите няколко килограма ще се стопят лесно и бързо, защото сред всичко излишно, което тежи върху Дана, едно голямо количество се пада на задържаната вода, от която никак няма да е трудно да се отърве. Ако човек не знае, че работата е във водата, може да се създаде вредната илюзия за бързо отслабване и когато после процесът се забави, започват разочарованията. Между другото, пак Светка ми каза, че върху тази основа са изградени много „бързи“ диети: те са безсолни, пикочогонни — човекът чисто и просто се отървава от подуването, а той, наивникът, си мисли, че е отслабнал, защото е стопил част от тлъстините, и страшно се изненадва, когато след няколко дни килограмите се връщат. За да се изчисти излишната вода, е достатъчно само да престанеш да ядеш солено и сладко, а да пиеш повече — тогава след три-четири дни кантарчето ще ти покаже нещо приятно. За да накараш обаче тлъстините да изгарят, трябва да полагаш наистина нечовешки усилия, на които е способна далеч не всяка жена, и да проявяваш героично търпение. Както личи по подпухналото лице, у Дана се е натрупала доста водичка и като стъпвам върху получените от Светка знания, аз ще мога да осигуря първите бързи и ефектни резултати. А после ще видим.

Момичето тежко се надигна от канапето и тръгна към вратата.

— Татко каза да видите стаята, където ще бъдат тренажорите. Ще ви покажа и вашата стая. Вие направете списък какво трябва да се купи и как да се подреди. Татко ще си дойде в четири и с него ще решите всички проблеми.

Тя излезе от стаята, без да ме погледне, сигурна, че ще я последвам. Който се съмнява в силата на гените, да ме заплюе в очите. Дана говори със същите кратки отсечени фрази като баща си и характерът й очевидно е същият. Предусещам, че ще има да патя тук. Но срещу парите, които ми бяха обещани, съм готов на всичко.

Този път разстоянието не беше голямо: помещението за фитнес се намираше до стаята на Дана, буквално през една врата. Размерите му бяха повече от удовлетворителни: и пространството беше достатъчно, и светлината, и въздухът. Извадих заветната си тетрадчица, в която си бях записал няколкото хрумнали ми идеи, и започнах да нахвърлям плана за подреждане на тренажорите. Нищо свръхестествено, всичко стандартно: бягаща пътека, велоергометър, комплексна дъска за преси, комплект женски гири, степър, килимче за гимнастика, утежнен алуминиев обръч, комплект гумени експандери, масажна маса, теглилка с миникомпютър, който показва процентите мазнини и вода. Пред пътеката трябва да се постави телевизор, за да не й е скучно да навърта километри. Да се предвиди и масичка за музикална уредба и дискове. Още една масичка за масажните принадлежности — разните там кърпи, кремове и лосиони. Да, и непременно на стената трябва да се окачи нещо като табло за обяви и да се вземат няколко големи листа кадастрон, дълга линия и комплект разноцветни флумастери. Тази идея ме споходи рано сутринта, когато си правех гимнастиката и мислех за предстоящата си работа и че също като баща си в края на краищата се превръщам от прочут боец в обикновен учител по физкултура. От баща ми моята мисъл съвсем естествено прескочи към мама и аз си спомних как тя постоянно повтаряше: планове, графики, нагледни пособия, дидактически материали… Тези думи, както и зловещата дума „отделът“, ги бях чувал от най-ранното си детство.

— Ето, виж — показах на Дана, която мълчаливо стоеше до мен, нищо не казваше и не задаваше въпроси, своя несръчно скалъпен план, — тук ще бъдат пътеката и телевизорът…

Тя гледаше внимателно, слушаше моите обяснения, но по лицето й не личеше дали й харесва онова, което й предлагах.