Пат Конрой - Блус в лятна нощ

След тежкия ден на голямото бесене, след този изтощителен линч Крюгер си поръча Вагнер. Вагнер, антисемитът. Но Крюгер е тъп човек и неговите музикални желания тази вечер не бяха продиктувани от някаква тънка ирония. Отново се напи и пак се раздрънка: „Ти знаеш ли цената? Цената, която плащам. Ти нямаш никаква представа.“ Продължих да свиря, без да му обръщам внимание. Продължих да свиря Вагнер, докато същата нощ триста евреи прекосиха Червено море и се озоваха в Обетованата земя. Триста евреи, които не измениха на създателя си, се поклащаха от ледения вятър, спуснал се от покритите със сняг планини край Кироницка. Много добре знам цената, хер Крюгер, мислех си аз. Много добре знам цената, защото аз съм ги избирал тези жертви.

Юденрат. Трудно произнасям това име на глас. Срамът, който ме обзема, е толкова голям и непреодолим, че се задушавам от отчаяние. Във варшавското гето председателят на Юденрата се самоуби. Но за това е нужна смелост, която ми липсваше. Какво щеше да стане със Соня и синовете ми, ако аз си прережа вените или се нагълтам с отрова? Знам за четири семейства, които заедно решиха и се самоотровиха. За да умрат по собствена воля. Докато аз, аз чаках нацисткият звяр да огладнее и да се заоглежда кръвожадно. Кой си е мислел, че един ден този звяр ще хвърли око на моята Соня?

Бях си поставил за цел единствено да запазя живи Соня и децата, а целият останал свят да върви по дяволите. Един ден обаче затвориха фабриката по донос за очакван саботаж. Оказа се, че тревогата е фалшива, но въпреки това ни изпратиха по домовете със заплахи, че ще ни отнемат допълнителните дажби. Върнах се в претъпкания апартамент, където живеехме с още няколко семейства, включително и от новодошлите унгарци. За децата ми се грижеше една възрастна еврейка от провинцията. Попитах я къде е жена ми, докато поех бебето в ръце, а другите двама синове се покатериха на скута ми и взеха да претърсват джобовете ми за храна. Трудно ми е да произнеса имената им, Джак. Когато Соня се върна, изглеждаше много изненадана, че съм си у дома. И много засрамена. Попитах я къде е била. Било заради украинската полиция или германските войници, които непрекъснато патрулираха из улиците, за всяка хубава жена беше опасно да излиза навън. Тя допря пръст до устните ми и рече: „Моля те, съпруже, не питай.“

Същата нощ, сред заспалия град и хъркането на непознати — само едно одеало ни делеше от другите, протегнах ръка, за да придърпам Соня към себе си. Исках да се утеша с тялото й. Исках да забравя всичко, докато я любя. Тя както винаги ме целуна, след което ми каза, че никога повече не можем да се любим, че тя ме е опозорила, опозорила е нашите семейства и че никога повече не бива да я взимам в обятията си. Разплака се неутешимо в мрака и с последни сили ме помоли да й простя. Преди месец чудовището Крюгер отишло при нея и й заповядал веднага да се яви в къщата му, защото според него от нея щяла да излезе прилична курва. Взел надълго и нашироко да й обяснява как не вярвал в законите за чистота на расата, изобретени от самите нацисти, но се съобразявал с тях заради кариерата си. Тя се разтреперила и го помолила да не я кара да върши това. Но тъй като Крюгер е цар точно на тези мръсотии, той се изсмял в лицето й и й казал, че ще застреля собственоръчно съпруга и децата й на улицата, а после ще я доведе да живее в къщата му като слугиня. Но изведнъж се отегчил от собствените си обяснения, тези увещания му се сторили смешни и той я изнасилил на канапето до пианото. Задължил я всеки ден да се явява в къщата му. Соня го помолила да не ми казва за това нейно падение. Крюгер благоволил да й обещае. „Всеки път, скъпи, той ме изнасилваше, защото насилието е това, което му харесва“ — каза ми Соня. След това додаде, че не можем да се любим, тъй като Крюгер я е заразил със сифилис. Моята Соня. Нейното страдание и срам тази вечер в обятията ми беше еднакво непоносимо и за двама ни. Но на сутринта ние отново се врекохме един на друг във вечна любов. Казахме си, че могат всичко да ни отнемат, но не и нашата любов един към друг, която ще остане вечна.

В гетото е така. Тъкмо решиш, че вече си чул, видял и преживял най-лошото, което може да се случи на евреин, и те изненадва нещо толкова страшно, че човек безпомощно се затваря в себе си. Молех се да нямам чувства и мисли. Да нямам въображение. И молитвите ми се сбъднаха. Научих, че злото е бездънно. Обзелото ме отчаяние ме парализира напълно.

Сега, като ти разказвам всичко това, Джак, аз непрекъснато се питам как ли звучи то в твоите уши. Дали не си мислиш, че преувеличавам? Дали не изпускам някои важни подробности, които да те убедят в истинността на тези събития? Дали да не премълча някои детайли, които ще ти се сторят твърде зловещи и неправдоподобни? Дали ми вярваш? Кажи ми, Джак? Кажи нещо. Твоите очи. Винаги съм мразел очите ти. Очите на Крюгер. Очите на Германия. Ха! Очите на моя зет.