Барбара Клевърли - Дамски кинжал

— Той е жив! — извика Джо. — Джеймс, той е още жив! Дай ми ремъка си. Ще се опитам да направя турникет.

С опитна ръка Джо заработи бързо да спре кръвта.

— Грейс! Къде си? — простена той. — Сигурно вече е на половината път до Кабул. Сложи си пръста тук, Джеймс.

Докато се опитваха да спрат кръвта, от левия ръкав на раздробената ръка се изплъзна нож и падна върху прогизналата от кръв земя. Рубините от черната нефритена дръжка проблеснаха и Джо се отдръпна назад като от кобра, готова да се хвърли срещу него. Искандер отвори очи за миг и Джо улови в тях познатата му насмешка.

— Господи! Това е било предназначено за мен! — възкликна Джеймс. Отърсил се от напрежението, той объркан заговори: — Помоли ме да дойда тук с него. Да обсъдим къде да се постави надгробна плоча за Земан и какво да бъде написано на нея… Обясни, че иска да каже за него една последна молитва… Помислих си, че няма да е зле да го придружа. Казах си, че това е най-малкото, което мога да направя. Той се е канел да ме убие — рече Джеймс. — Нали, Джо? Заради Земан. Искаше да свърши неговата работа. Виж. — Той се пресегна разтреперан и взе нещо от дясната ръка на Искандер.

Джо го погледна.

— Това е кръст — рече озадачен той.

— Кръстът е мой — каза Джеймс. — Сложих го в ръката на Хари Холбрук секунди преди да го застрелям. Той беше добър човек. Беше вярващ. Помислих си, че кръстът ще бъде за него нещо като последна утеха. Той твърдо вярваше, че Бог е с него сред хълмовете. Въпреки че поведението на двамата му кръвожадни мъчители сигурно е подложило на жестоко изпитание вярата му… Те го измъчваха, Джо. И то по най-жесток начин… Никога нямаше да може да издържи на подобно мъчение. Не можеше да ме помоли да не предавам на Грейс всички ужасни подробности — бяха му отрязали езика, — но аз разбрах какво искаше да й кажа, когато се върна, и аз й го казах. До този момент не бях казвал истината на никого. Обаче Земан е намерил кръста при трупа и го е пазил през всичките години. Може би му е било нещо като талисман? Или за да му напомня? Може да е било следа, чрез която да открие човека, убил братята му?

— Предполагам, че всичките неща заедно — рече Джо и сложи ръка върху рамото на приятеля си, за да го успокои. — Сигурно се е заклел, че един ден ще го върне на притежателя му. Мисля, че го е държал у себе си, за да го сложи в ръката ти, когато те убие. Искандер го е взел от тялото на Земан. По едно време там, на стълбите, той и хората му останаха сами с трупа. Сигурно тогава го е взел и го е прибрал с намерението самият той да го използва, за да затвори кръга.

— Изглежда, че някой трябваше да гръмне с пушка, за да привлече вниманието им. Ето ги Еди Фрейзър и гайдарите, които тичат презглава насам — рече Джеймс.

Когато слънцето се скри зад очертанията на Хиндукуш, войнишката тръба изсвири и малката група, застанала до втория прясно изкопан гроб в мюсюлманското гробище, тръгна бавно към форта.

Бети остави Джеймс да върви редом с Лайли и побърза да хване Джо за ръка.

— Нямаше подходящ момент да ти благодаря за това, което направи, Джо. И сега мислите ми са объркани и не мога да намеря точните думи… Обаче ако съм научила нещо от тази ужасна страна, то е да правя и да казвам нещата веднага, колкото и зле да го правя, защото може да нямам друга възможност. Ако не беше забелязал, че Джеймс го няма, сега щяхме да стоим край неговия гроб.

— А Искандер щеше да бъде далеч по пътя си към Афганистан, след като беше изпълнил дълга си.

— Въпреки че едва ли щеше да се радва — каза Бети. — Трябва да му отдам дължимото и да кажа, че нямаше да е щастлив. — Тя замълча за момент, поглеждайки към гробовете на двамата воини. — Защо според теб хората му не се върнаха за него? Те сигурно са чули изстрела.

— Изпълнявали са заповед. Мисля, че за Искандер е било по-просто да им каже: „Продължавайте да яздите! Не се обръщайте назад, не се връщайте. Отведете д-р Холбрук и ако всичко мине добре, аз ще ви настигна.“ Аз бих постъпил така.

Бети въздъхна.

— Значи Грейс е някъде там като заложница на тези варвари?

Джо се засмя.

— Грейс не е заложница. Там тя е сред приятели. Приятели, които я разбират, ценят я и които ще се погрижат да стигне жива и здрава при емира.

— И няма да има репресии заради Искандер?

— Не, мисля, че няма да има. Чу какво каза сър Джордж. Това, което той каза, беше може би твърде безсърдечно, но беше истина. Искандер е изгонен. От страна на афридите няма да последват репресии. Емирът ли? Искандер не беше свързан пряко с него и има достатъчно млади офицери, които с нетърпение очакват да заемат мястото му. Мисля, че в крайна сметка всичко ще свърши добре, особено след като там ще бъде Грейс, която ще има възможност да успокои нещата. — Джо беше преднамерено оптимистично настроен. През последната седмица Бети на два пъти трябваше да преживее опити да бъде убит съпругът й и според него тя все още не можеше да се съвземе напълно. Запита се дали изобщо е готова да разговаря с него за това.