Барбара Клевърли - Дамски кинжал

— Обаче имаше нещо в повърнатото, което издаваше цялата работа! — обади се Лайли. — Спомням си, че когато с теб, Джо, се върнахме, за да огледаме дрехите на Земан, ти каза, че миризмата те връща към спомените за кварталната кръчма в събота вечер, а после се замисли и добави: „Така ли е наистина?“ Знам какво си мислеше тогава! Че в повърнатото няма алкохол!

— Точно така — съгласи се Джо. — Джордж, на теб това не би ти се сторило необичайно, но трябва да ти кажа, че Земан и Искандер изпиха по едно-две брендита в края на вечерта. Отдавам това на напрежението, на което бяха подложени по време на вечерята от общуването им с вбесяващия ги Ратмор. Нямаше и следа от алкохол в повърнатото от Земан. Миризмата наистина напомняше по-скоро на детско парти, отколкото на канавката пред кварталната кръчма. Съжалявам, Бети! Това не е лесно за никого от нас, особено пък за теб. Така че, колкото и да беше невероятно, ако пробата от повърнатото към единайсет часа не беше на Земан, независимо от това, че по трупа имаше от него, тогава то е било от някой друг. На Бети й е призляло точно по това време, а тя беше единственият човек от участниците във вечерята, който не е пил алкохол.

— Така че ако Бети е била замесена, Джеймс също е бил замесен и Грейс е помагала това да не се разбере — заключи Лайли.

— Обаче не мога да си представя как си разбрал за участието на Минто в цялата работа.

— Следите от зъбите! — обади се пак Лайли. — Джо и аз се върнахме в лазарета и прегледахме отново дрехите. В ризата на Земан имаше дупки, а разстоянието между тях беше същото, каквото вие току-що видяхте между зъбите на това малко кученце, което стои там. Освен това разбрахме, че се е опитвало да се върне в стаята на Бети, защото по боята на вратата има следи от нокти.

— Двамата с Лайли сте страхотна детективска двойка — рече Грейс. — Обаче я ми кажете, след като толкова лесно сте разгадали всичко, какво ви спря да обявите разкритията си?

— Мисля, че причината бяха ролките за коса — каза, усмихвайки се Джо. — Не ми се искаше да повярвам, че една дама с ролки на главата и по пеньоар може да извърши убийство или да прикрие убийство. Бях напълно заблуден от теб, Грейс, да не говорим пък за Бети.

— Имахме и известен късмет — призна Грейс. — Разкритието на птицегледача, че фазанът бил отровен с арсеник, беше добре дошло.

— Да! Този наивник Ахмед! Набута се право в ръцете ви. Цялата работа обаче ми се стори малко пресилена след обяснението ти, че смъртта се дължи на отравяне с андротиндамаджин — каза с усмивка Джо. — Какво въображение!

Грейс поклати глава.

— Андромедотоксин! Не съм си го измислила! Има такива случаи, въпреки че все още не съм попадала на такъв.

— Всичко това започва да ми прилича на самохвалство — рече с укор сър Джордж. — Мога ли да ви припомня, че става дума за една твърде трагична смърт. Я виж ти с какви демонични хора си имам работа! Нищо чудно, че Искандер е решил да опре пистолета в главите ви! И къде се озовахме сега, имам предвид от политическа гледна точка?

— Аз бих попитал по-скоро къде се озовахме от гледна точка на закона — рече твърдо Джо.

— Предполагам, че си готов сам да си отговориш на въпроса — каза Джордж.

— Тъй като смъртта е настъпила след опит за убийство от страна на починалия, на нея трябва да се гледа като на оправдано убийство — рече Джо. — Това е съвсем ясен случай на самозащита. Джеймс не е имал друга възможност… всеки на неговото място би постъпил по същия начин. Кинжалът е бил опрян в гърлото му, а съпругата му по всяка вероятност е щяла да бъде сполетяна от подобна смърт, тъй като е спяла до него. В тази страна няма съд, било той военен или граждански, който ще осъди Джеймс за убийство при такива обстоятелства. Обаче за да се спази редът и да има яснота и справедливост в този съдебен процес, той трябва да бъде арестуван, обвинен и изправен пред съд.

Грейс и Джеймс се спогледаха, но не казаха нищо.

— Това ни казва гласът на Скотланд Ярд и на английската правосъдна система — рече сър Джордж. — Наистина, ако Джеймс би бил толкова глупав да пукне главата на някого със свещник в някоя спалня на лондонския „Бъркли Скуеър“, ще се съглася, че картите съвсем ясно показват, че му предстои пътуване до „Олд Бейли“ 17 17 Прочут лондонски затвор. — Бел.прев. . Но ние се намираме на Северозападната граница, която на практика представлява военна зона. Освен това на стотици мили наоколо няма никакъв съд, а някой трябва да ръководи форта, докато Джеймс е окован във вериги. Хм.