Барбара Клевърли - Последната кашмирска роза

Отмалял от облекчение, Джо видя на леглото под мрежата против комари лежащата фигура на Мидж. Вторият поглед не бе така успокоителен. Тя лежеше по гръб, в неестествена поза. Ръцете й бяха положени на гърдите в почти обреден покой. Полицаят направи крачка напред, след това още една. Блъсна се в стол и се наведе, за да го отмести. Когато го вдигна, разбра, че е счупен. Всъщност раздробен на малки парченца. Отново се огледа и видя, че всички мебели в стаята бяха счупени — изпотрошени. Всички пана съборени, а отломките — струпани около леглото на Мидж. Когато отново пристъпи напред, кракът му ритна нещо твърдо. Кутия керосин.

С отчаяни ръце той разкъса мрежата против комари и коленичи до спящата Мидж. И тогава видя тъмното петно на гърдите й. Със стон се пресегна и го докосна. Отдръпна с ужас ръката си. Беше китка червени рози, поставена в отпуснатите й ръце. Механично пое едната й прегъната ръка и измери пулса й. Сниши лицето си към нейното и вдиша. Каква беше тази миризма? Годините в Лондон не го бяха подготвили за доста от нещата, които бе открил в Индия, но поне успя да разпознае миризмата на хашиш. С устни докосна челото й. Леко влажно. Мидж бе жива. Мидж бе упоена. Мидж явно трябваше да срещне смъртта, която майка й бе срещнала преди дванайсет години. Смъртта на погребална клада, която я беше преследвала през годините.

Протегна треперещи ръце, за да я вдигне, но някакъв шум зад него го накара да се обърне.

Бледа на лунната светлина и нереална, висока фигура стоеше безмълвно на вратата и го наблюдаваше.

Всеки косъм на главата, всеки мускул на гърба на Джо издаваше ужас, той промълви:

— Чхеди хан.

Нанси се размърда неспокойно и отново погледна часовника си. Дванайсет и пет. Андрю не бе дошъл при нея в спалнята. Сетивата й бяха наострени и крещяха, че нещо не е наред. Тя не се беше надявала, че ще успее да заспи, и се бе настанила на стол, облечена с панталони, една стара риза на Андрю и меки ботуши за езда. Тихо отиде до верандата.

— Андрю! Нещо не е наред — прошепна тя. — Джо не е тук, нали? А ако не е тук, това означава, че и опасността не е тук… Някъде другаде е. Отивам до къщата му.

— Стой тук, Нанси, ще кажа на Дики да отиде…

Но Нанси вече тичаше.

Измина разстоянието от половин миля до тъмната къща и спря в края на алеята, за да си поеме дъх. Нищо не се чуваше. Предната врата бе зейнала. Дебнешком се качи по стълбите, застана встрани и се заслуша. Чу само звука от собственото си тежко дишане. Влезе в коридора и се отправи към спалнята на Джо. На вратата се блъсна в човек с чалма и отвори уста, за да изпищи неудържимо. Индийска ръка се прилепи до устата й, насила я затвори и задуши всякакъв звук, като почти спря сърцето й. Пред очите й ярко изплуваха кошмарите на Джоун, Шийла, Алиша и Пеги. Последното, което бяха зърнали четирите жени, е било ужасяващо видение — индиец със змия в ръка, индиец, който сграбчва жертвата си, за да я хвърли пищяща от скалата, индиец, използващ силата си, за да задържи под водата уста, бореща се за глътка въздух, индиец, който нанася разрези с бръснач.

В съпротивлението си Нанси закачи лакътя си в катарама на униформен колан. Глас бързо прошепна в ухото й:

— Мемсахиб! Аз съм — Наурунг! Тихо, моля!

— Чхеди хан!

Невярващ на очите си, Джо се вторачи във високата фигура на пущунски боец, застанала неподвижно, очертана на обляната от лунна светлина врата. Дълга жилетка с ресни, широки бели панталони и риза, натри 41 41 Тюрбан (хин.). — Бел.прев. , бродирани чехли, извит нож, запасан на колана. Но тогава Джо видя в дясната ръка на видението да проблясва тънко тъмно дуло и се присви от заплахата на „Лугър Р-08“.

Ръката му се стрелна към кобура на собствения му пистолет.

— Не бъди глупав, Сандиландс! — сухият, провлечен глас на Прентис го спря на мига.

Джо безпомощно се опита да проговори и посочи към Мидж.

— Оставете това! Оставете това! — каза Прентис. — Тя спи. Нищо не можете да направите. Всъщност всички в малкия ни кръг спят, освен вас и мен. Старият Андрю сигурно спи като грохнал дъртак, Нанси спи като жена, предала своята невинност, а Темплар, разбира се, спи… предполагам… обхванат от силна сексуална възбуда и щастливо нетърпение — той спря. — Единствената разлика между него и Мидж е, че сутринта той ще се събуди. А през това време вие елате с мен.

Махна с лявата ръка. Дясната непоколебимо държеше пистолета, насочен към корема на Джо.

— Елате с мен, Сандиландс — повтори той, — и може би ще е по-удобно, ако си вдигнете ръцете. Макар че ще ви убия доста преди да успеете да извадите неудобното си оръжие. Просто вървете пред мен. Ще влезем тук.