Фридрих Незнанский - Тайните на елита

— Господи, защо? — не спираше да повтаря Олга — Защо се случи точно с мен?

Тя седеше в любимото синьо кресло с подвити под себе си крака. Меки подлакътници, тапицирани с късокосместа кожа, висока облегалка, тъкмо за ръста на Оля. Тя обичаше да седи така, да разлиства конспекти или да почива след шумен купон. Непременно се появяваше усещането за комфорт и защитеност. Но сега… Сега нищо не можеше да заглуши тъгата и горчивото недоумение.

— Как така? Господи, но защо?!

Откога седи така? Час, два, три?

Вече е вечер, от отворения прозорец повя прохлада…

На малката масичка до нея — снимка в черна рамка. Последната снимка на Игор. Снимал го е преди месец кореспондентът на списание „Съдружник“, когато вземал интервю. На тази снимка Игор е в офиса си, до полилея на Чижевски, сдържана усмивка, погледът леко встрани. Очите му гледат нащрек или дори уплашено, преди не беше забелязала. Или не искаше да забележи…

Запознаха се преди три години. Тя — студентка първи курс от Юридическия факултет, той — преуспяващ млад бизнесмен. Олга си падаше по шумните компании. Веднъж през декември отиде с приятели във „Фламинго“ на Маросейка, решиха да ударят един билярд. Поиграха. Страстно, с шеги и биричка. Но тогава тя хващаше билярдната щека за първи път в живота си и много ясно — ръцете не я слушаха, пръстите се вдървяваха, не можеше да удари, топките се разхвърчаваха съвсем в друга посока. Това страшно я вбесяваше, а приятелите й, по-опитните, но и по-безстрастните, се забавляваха до сълзи. В края на краищата тя не издържа и се развика да я чуе цялата зала:

— Ако се намери някой, който да ме научи, няма да съжалява за това.

Всички се обърнаха към нея. А тя смело огледа околните и сигурно за да потвърди думите си, чукна щеката о пода.

— Обичам решителните момичета. — Към нея се приближи невисок и як симпатичен мъж. — Аз съм Игор — представи се той — и ще ви науча, една нощ ще е достатъчна.

Олга се оказа схватлива ученичка, но, разбира се, една нощ не стигна. Двамата се срещнаха и на следващата вечер, и на по-следващата… И вече не само заради билярда.

Господи, какви времена бяха! Толкова любов, толкова секс, какви вечери в най-луксозните ресторанти и казина! Винаги активен, стремителен, весел, неизменно щедър и услужлив, Игор нахлу в живота й и промени всичко. Родителите не питаха Олга за нищо. Бездруго всичко личеше по сияещото й лице — момичето се е влюбило. Когато след половин година се ожениха и се преместиха в голям петстаен апартамент, на Олга й се стори, че е попаднала в приказка. Гипсови френски тавани със странично осветление, лъскав паркет, имитация на колони, огромни огледала във всички стаи. Само кабинетът на Игор напълно приличаше на офис и кухнята блестеше с изобилието на битова техника. Но не се наложи Олга да се превръща в голяма домакиня. Чистотата в петстайното „гнездо“ се поддържаше от домашна помощничка, която идваше веднъж седмично. И всеки ден в определеното време, обикновено в шест вечерта, от ресторанта докарваха и сервираха обяда.

Игор й подари новичко рено за двайсетия й рожден ден. Тя бързо се научи да кара и летеше из Москва, опиянена от скоростта. А три–четири пъти в годината непременно отиваха за една седмица на почивка ту в Париж, ту в Прага, ту в Рим или в Барселона. През зимата обичаха да са в Шамани, високопланинския курорт във френските Алпи. С какво удоволствие показваше на познатите и приятелките си от юридическия албумите със снимки от пътешествията!

Сега от онзи живот на Олга й останаха само снимките.

Кърпичката й съвсем се намокри, наложи се да стане и да отиде за нова.

… През онзи ден, на единадесети юни, тя се събуди рано. Вслуша се, в кабинета на Игор — пълна тишина. Предната вечер у тях имаше купон, но Оля я заболя глава и тя отиде да спи, преди гостите да са се разотишли. Изглежда, Игор е решил да не я безпокои и си е легнал на диванчето в кабинета. Нека се наспи, реши тя и тръгна за университета, имаше изпит. Можеше да се отбие, просто да надникне… Той сигурно не спеше. Можеха да поговорят, да си изпият заедно кафето и нямаше да стане нищо.

Тя тъкмо разказваше на недоверчивия професор кой параграф от наказателнопроцесуалния кодекс регулира отношенията между следовател и подследствен, когато мобилният телефон запиука в чантата й. Професорът изрази крайното си неудоволствие, но Олга се извини и все пак се обади. Беше търговският директор на Игор — Сергей:

— Веднага идвам да те взема — измърмори той някак сподавено. — Игор е мъртъв.