Фридрих Незнанский - Тайните на елита

Малко по-нататък на необходимо, но почтително разстояние се виждаха верните телохранители Толик и Виталик. Когато нямаше настроение, Борис Соломонович им казваше „моите мускули“, а когато имаше, ги наричаше „човеци горили“, както пише Суифт. Мисълта му течеше леко и свободно, от задкулисните проблеми в Думата Хайкин премина на финансовите, включващи нереализирани засега проекти. Когато свърна към поредната очарователна павирана пътечка, която минаваше съвсем близо до орнаментираната решетеста ограда около селището, Борис Соломонович забеляза край входната врата живописна група разговарящи. Трима души. Борис Соломонович не познаваше единия — оплешивяващ солиден мъж към петдесетте. Облечен с контешка небрежност, той жестикулираше пестеливо, имаше неприятна усмивка, а лицето му бе извънредно високомерно. А виж, с другите двама Хайкин се познаваше твърде, твърде добре. Това е самият Виктор Тарасенков, ами да, нали се уговориха след две седмици да изиграят един тенис на закритите правителствени кортове. Разбира се, Тарасенков ще „размаже“ Хайкин още в първия сет, но не пречи да си поразмърда кокалите. Този Витя Тарасенков е любопитен субект. Да вземем само това, че е бивш генерал от ФСС. А сега напълно се е оттеглил от задкулисните политически игри и стои начело на тенисната федерация на страната… Ох, заобичаха тениса нашите големци. Вече е време да се минава на карате или какво друго — джудо? Демек, за да ходиш с кимоно. А те все тенис, та тенис, впрочем Витя Тарасенков, който е печен и разтропан човек, усеща новата вълна, току–виж скоро започнал да увлича нашите хора по разни екзотики…

Но какво ли прави Тарасенков в компанията на Кристина Арбатова, а за близките й (в това число и за Борис Соломонович) — просто Криси? Нима старият пръч нагло и открито сваля нашата сладкогласна звезда? А Кристина си знае репертоара — върти очи, отместила краче, преметнала хавлията през рамо, полюлява плажната чанта, коленцето й случайно се показва между цепката на полата — няма съмнение, че се е приготвила за плаж…

Двамата телохранители малко отстрани ровят пръстта с крака и естествено хвърлят независими и наострени погледи. Кристина първа забеляза Борис Соломонович, извика му игриво: „Добър ден, чичо Боря, как е самочувствието?“. Тарасенков моментално се обърна и го поздрави: „Борис Соломонович, моите почитания!“. А пък третият само кимна сухо и кой знае защо гледаше доста недружелюбно. Борис Соломонович не тръгна към тях, само се усмихна на Тарасенков, а на Кристина отговори високо: „Детенце, като се обадят родителите, да ги поздравиш, кажи на татко си, че ще му звънна в понеделник!“.

Приличието беше спазено и Борис Соломонович с отмерена стъпка продължи пътя си, размишлявайки за своите депутатски работи. От време на време подвикваше на Найда, ако лаеше много силно и стряскаше нечие дете (по-точно истеричната му бавачка — доктор на науките).

Но точно тогава се случи онова, от което Борис Соломонович отдавна тайно се страхуваше: Найда забеляза Кристина Арбатова и избликът на безкористна страст не закъсня. Кой знае с какво толкова амебовидната Кристина беше пленила капризната животинка, едва ли руските хрътки са способни да оценят безграничния талант и неземната хубост на родните естрадни певици. Но явно Найда усети нещо родствено, понеже с цялата си душа обичаше Арбатова и го демонстрираше с неудържимо лаене, истинско „вентилаторно“ движение на опашката и абсолютно човешка щастлива усмивка. В този момент, кучето имаше възможност да изяви възторга си без никакви ограничения. Пеперудите, тревичката и дори съседските котки бяха напълно забравени: Найда се понесе към Кристина с гигантски скокове.

— Найда! Найда, мирно! — сурово извика Борис Соломонович, като се опитваше по някакъв начин да слее в едно благодушната усмивка и сурово навъсените вежди, но неудържимата хрътка с всички сили препускаше към любимата певица и, изглежда, окончателно щеше да опозори господаря си пред елитната компания, ако в този момент не беше станало нещо напълно неочаквано.

Борис Соломонович само с крайчеца на окото си забеляза някакво движение, после изведнъж осъзна, че лежи на тревата, пометен от непонятен вихър. Само след две секунди разбра, че върху него са се стоварили двата тона мускули на верните му Толик и Виталик, които прикриха господаря си с тяло, както изисква уставът на професионалния телохранител. След още една–две секунди Борис Соломонович чу с известно закъснение автоматични откоси, после — викове, а над ухото му Толик изпсува яко. А сетне настъпи непонятна и страшна тишина, телохранителите най-после станаха и помогнаха на господаря си да се изправи. И едва тогава, след като се огледа делово, Борис Соломонович можа да оценя мащаба на случилото се.