Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Как да действам? Как да го издебна, когато е сам, без охраната си? Нямах стръв, която да заложа.

Спряхме да вечеряме в малко ресторантче извън града. Анди изглеждаше необичайно тиха. Нещо й тежеше, както и на мен. Бяхме толкова близо до него и виждахме, че Кавело е напълно свободен човек. Накрая тя вдигна очи към мен.

— Какво ще правим?

Отпих от бутилката чилийска бира.

— Много го пазят. Не зная как да си осигуря безопасен достъп до него.

Анди остави бирата си.

— Слушай, Ник, ами ако опитам аз?

Явно го е обмисляла от доста време. Беше наблюдавала Кавело достатъчно дълго и знаеше , че може да успее. Същото чувство бе изпитала, докато го бе наблюдавала да влиза в съда в онзи първи фатален ден. Знаеше как да приближи към него, ако някога се наложи.

— Забрави ли, че съм актриса?

Двамата незабавно се заехме да нахвърляме план за действие, макар и само в общи линии.

Макар че Кавело я бе виждал само по време на процеса, когато все още бе с дълга коса, обикновено затъкната под баретата й, Анди първо трябваше да се увери, че той няма да я познае. Затова отиде в аптеката и си купи необходимото, за да се изруси. После сплете косата си, както го правят тукашните индианки, и накрая нахлупи бейзболна шапка. С малко оранжево червило и нови слънчеви очила се преобрази така, че сама остана изненадана.

— Какво ще кажеш?

— Мисля, че е крачка напред. Дегизировката ти си я бива.

Но сега не ставаше дума да изиграе роля на сцената. Играта, която играехме в реалния живот, беше на живот и смърт.

Намериха удобно място, където лесно да го примамят. Но тъй като двамата бодигардове на Кавело непрекъснато се навъртаха наоколо, Ник трябваше да е готов да реагира светкавично. Винаги съществуваше риск да не успее да се появи навреме. И тогава Анди можеше да загине. И двамата щяха да загинат.

Ник купи рибарски нож с късо, но силно назъбено острие. И един пъпеш.

— Трябва да го забиеш ето тук — показа й той, като хвана палеца й, за да го насочи съвсем леко и внимателно под брадичката й, след което предпазливо притисна острието на ножа към ларинкса. — Това ще бъде смъртоносна заплаха за него и ще го направи безпомощен. Няма да може да извика. Освен това ще бъде прекалено шокиран, пък и много силно ще кърви, за да може да стори каквото и да е. Ще има много кръв, Анди. Трябва да си подготвена за това. И трябва здраво да натискаш ножа в гърлото му. Докато не умре. Мислиш ли, че ще можеш да го направиш?

— Ще мога — колебливо кимна тя.

Ник й подаде ножа така, както бе прибран в ножницата.

— Сигурна ли си? Покажи ми.

Тя пое оръжието, но несръчно. Никога не бе използвала нож за нещо друго, освен в кухнята за приготвяне на храна. Вдигна го бавно, все още в ножницата, до указаното място, но под брадичката на Ник. И го натисна.

— По-добре ще е да се упражнявам с пъпеша — въздъхна тя.

— Не, ще се упражняваш върху мен. Натисни по-силно — заповяда й той.

Анди натисна ножа с повече сила… право в гърлото му.

Той сграбчи китката й.

— Направи го бързо, ето така . — Ръката му се изпъна рязко нагоре с грубо движение, което я изплаши. Палецът му се допря до същото място в шията й.

Тя простена.

— Трябва да можеш да направиш това — повтори той с нетърпящ възражение тон, като натисна още по-силно. — Защото, ако той заподозре нещо или те разпознае, ще направи същото с теб .

— Ник, причиняваш ми болка.

— Говорим за това как да убием човек, Анди.

— Зная, Ник!

Той се отдръпна.

Тя задържа ножа в ръката си, докато не започна да го усеща по-удобно, дръжката прилегна добре в дланта й. Замисли се за всички мигове, когато бе искала да причини това на Кавело — за сънищата, в които го убиваше отново и отново.

Притисна острието по-дълбоко точно на мястото, което Ник й показа.

Главата й щеше да се пръсне от напрежение.

— По-силно. И се постарай всичко да стане само с един замах. Какво ще стане, ако нямаме друга възможност, Анди? Какво ще се случи, ако останеш насаме с него, а аз не успея да ти се притека на помощ?

Тя изви ръка и натика ножа под брадичката му. Ник инстинктивно повдигна глава. По лицето му се изписа болка.

— Е, сега е по-добре — кимна той и хвана пъпеша. — А сега ми го покажи още веднъж. Искам да видя как ще пронижеш този плод само с един замах. Убий Кавело, Анди.

Тази сряда се очертаваше неприятна за Доминик Кавело.

Винаги очакваше с нетърпение този ден от седмицата. Щом поредната сряда наближеше, вече не го свърташе, не можеше да понася усещането, че е затворник в това изолирано ранчо, макар то да бе собственият му дом.