Агата Кристи - Задната врата на съдбата

Томи му каза новия си адрес.

— Да, да, сетих се. Значи правилно съм надписал плика.

— Да. Получих писмото ви.

— Разбрах, че сте се срещали с Робинсън. Той все още е на служба. Дебел, колкото преди, жълт, колкото преди, но предполагам по-богат от преди. Всичко знае. Имам предвид за парите. Какво ви накара да се срещнете с него?

— Купихме си нова къща — обясни Томи. — И един мой приятел ме посъветва да отида при мистър Робинсън, защото той можел да ми изясни една загадка, на която двамата със съпругата ми се натъкнахме в къщата. Става дума за случка от преди много, много години.

— Мисля, че не съм виждал съпругата ви, но доколкото зная е умна жена, нали? Свършила е много хубава работа при… как се казваше последният ви случай? Звучеше нещо като катехизис. „Н или М“, нали?

— Да.

— И сега отново сте на линия, така ли? Ровите, имате подозрения…

— Не — отсече Томи. — Съвсем не е така. Отидохме да живеем в тази къща, защото ни омръзна апартаментът, а освен това постоянно качваха наема.

— Гаден номер — съгласи се полковник Пикауей. — Типично е за днешните хазяи. Все им е малко. Ту дъщери издържат, ту синове… Добре, отишли сте да живеете там. Il faut cultiver son jardin 6 6 Всеки трябва да се грижи за градината си (фр.). — Б. пр. — изрече на френски полковник Пикауей и се разсмя. После обясни: — Опитвам се да си опресня френския. Трябва да сме в крак с Общия пазар, нали? Между другото странни неща стават в този Общ пазар. Нали разбирате, под повърхността. Значи отишли сте да живеете в „Лястовиче гнездо“. Бих искал да зная защо?

— Къщата, която купихме, сега се казва „Лаврите“ — обясни Томи.

— Глупаво име, въпреки че едно време беше много популярно. Спомням си, когато бях дете всичките ни съседи си направиха алеи пред къщите във викториански стил. Покриваха ги с дребен чакъл, а отстрани посаждаха лаврови дървета. Някои бяха с маслено-зелени листа, а други с петнисти. Бяха много модни. Предполагам, че хората, които са живели преди вас там, са кръстили така къщата и то си е останало. Прав ли съм?

— Да, така е. Но името не е от последното семейство, което е живяло там. Те са искали да я нарекат „Катманду“, защото са прекарали много време на това място. Но са се отказали.

— Да, да. „Лястовиче гнездо“ е много старо име. На човек понякога му се налага да се връща назад в годините. Всъщност за това се канех да говоря с вас. Исках да се върнем назад в годините.

— Къщата позната ли ви е, сър?

— Ъъъ… Не, никога не съм бил там. Но тя е свързана с някои събития от миналото. С хора, които са живели в нея през определен период. Този период бе от значение за нашата страна. Предполагам, че сте се добрали до информация за едно момиче на име Мери Джордан. Или по-скоро е била позната под това име.

— Така ми каза и Робинсън.

— Искате ли да видите как е изглеждала? Отидете до полицата над камината. Снимката отляво.

Томи стана, прекоси стаята, отиде до камината и я взе. Беше стара снимка на момиче с пищна шапка и букет рози в ръцете й.

— Сега изглежда ужасно глупаво, нали? — отбеляза полковник Пикауей. — Беше красиво момиче, но нямаше късмет. Умря млада. Истинска трагедия.

— Не зная нищо конкретно за нея — рече Томи.

— Предполагам. Вече никой не знае.

— В селото се говори, че е била немски шпионин. Мистър Робинсън пък ми каза, че е било точно обратното.

— Да. Тя работеше за нас. И свърши добра работа. Но някой се досети.

— Било е по времето, когато в къщата са живели семейство Паркинсон, нали?

— Може би. Не зная подробностите. Вече никой не ги знае. Аз не участвах в тази задача. Оттогава този случай ни тормози. Виждате ли, обикновено след такива инциденти има проблеми. И то проблеми за страната. Сега навсякъде по света има проблеми и това не е новост. Ако се върнете сто години назад, ще откриете проблеми, ако се върнете още сто години назад, пак ще откриете проблеми. Ами по времето на Кръстоносните походи, когато всички са хуквали да спасяват Йерусалим? Ще се учудите колко много въстания са избухнали тогава. Ват Тайлър, например. Както виждате, по всяко време проблеми.

— Мислите ли, че сега има някакъв проблем?

— Разбира се. Вече ви казах. Винаги има проблеми.

— И какъв е той сега? -попита Томи.

— О, не знаем. Понякога идват при мен, стария човек, и ме питат какво мога да им кажа или да си спомня за някоя личност от миналото. Е, аз не помня много, но знам това-онова за някои хора. Понякога се налага да се връщаме в миналото. Трябва да се разбере какво се е случило тогава. Какви тайни са знаели хората, а са ги запазили за себе си, какво са скрили, какво са твърдели, че се е случило и какво наистина се е случило. Двамата със съпругата ви сте свършили много хубава работа. Искате ли да продължите?