Агата Кристи - Задната врата на съдбата

Здесь есть возможность читать онлайн «Агата Кристи - Задната врата на съдбата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1995, Издательство: Абагар, Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Задната врата на съдбата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Задната врата на съдбата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Агата Кристи – ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й – вечно живи.
Днес Агата Кристи е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните осемдесет романа са преведени на над четирийсет езика и са продадени в над два милиарда екземпляра. Емблематичните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл й спечелват титлата „Първата дама на криминалния жанр”.
Томи и Тапънс Бересфорд току що са станали собственици на стара къща в тихо английско градче. Но скоро разбират, че новият им дом крие тайни. Заедно с имота, наследяват колекция антични книги. В една от тях случайно откриват кодирано съобщение. Коя е Мери Джордан? И защо някой е оставил знаци, свързани със смъртта й? Двамата отново се впускат в разследване, което застрашава собствения им живот. Като използват уменията и опита си, Томи и Тапънс ще се опитат да разгадаят една 60-годишна мистерия.

Задната врата на съдбата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Задната врата на съдбата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не я познавам, само съм чувала да се говори за нея. Било е през войната, Първата световна война, когато са използвали цепелини.

— Чувала съм за тези цепелини — сподели Тапънс.

— Летели са над Лондон през 1915 или 1916 година.

— Спомням си, че веднъж бяхме с една моя стара леля във военните магазини и тогава чухме сирената за тревога заради цепелините.

— Понякога са идвали и през нощта, нали? Сигурно е било много страшно.

— Е, не мисля — поклати глава Тапънс. — Вярно, хората доста се плашеха, но не беше толкова страшно, колкото бомбите през Втората световна война. Човек имаше чувството, че няма къде да се скрие от тях.

— Прекарвали сте нощите в метрото, нали? Имах една приятелка в Лондон. Всяка нощ спяла в метрото, мисля че било на Уорън Стрийт. Май всички са имали свое място в метрото.

— По време на войната не бях в Лондон — обясни Тапънс. — Не мисля, че би ми харесало да прекарвам всяка нощ в метрото.

— На тази моя приятелка, Джени се казва, й харесвало в метрото. Казваше, че било много интересно. Имаш си място на стълбите, спиш там, носиш си сандвичи и разни други неща и никой не ти заема мястото. Приказваш си цяла нощ със съседите и ти е забавно. А през това време бомбардират. Влаковете на метрото вървели цяла нощ. Каза ми, че й било неприятно, когато войната свършила и трябвало отново да се върне вкъщи. Било й скучно.

— Така или иначе през 1914 година не е имало бомби, а само цепелини — напомни Тапънс.

Очевидно обаче Гуенда бе загубила интерес към цепелините и Тапънс продължи:

— Питах ви за онова момиче Мери Джордан. Беатрис ми каза, че сте знаели нещо за нея.

— Не много. Просто чух да споменават няколко пъти името й, но беше много отдавна. Имала е прекрасна руса коса, така говореше баба ми. Била е германка. Една от онези фройлайни, както са ги наричали. Грижели се за деца, били нещо като детегледачки. Работела в семейство на морски офицер, някъде в Шотландия. После дошла тук и постъпила при семейство Паркс, или беше Перкинс. Имала е по един свободен ден в седмицата. Ходела в Лондон и тогава носела там онези неща, каквито и да са били те.

— Какви неща? — попита Тапънс.

— Не зная, всъщност никой нищо конкретно не казва. Предполагам, че става дума за нещо, което е крадяла.

— Хванали ли са я да краде?

— О, не, не мисля. Започнали са да я подозират, но тя се разболяла и починала преди да я разкрият.

— От какво е починала? Тук ли е станало? Предполагам, че е постъпила в болница.

— Не, тогава не е имало болница. В онези години не е имало такива неща в селото. Някой ми каза, че станала някаква глупава грешка, която допуснала готвачката. Набрала листа от попадийно семе вместо спанак или маруля. Не, май че друг го е направил. Някой пък ми каза, че било беладона, но аз и за миг не го вярвам, защото всеки знае как изглежда беладоната, нали? Според мен са били листа от попадийно семе, които някой е набрал по погрешка. Тези листа съдържат някакво вещество, което е смъртоносно. Пристигнал докторът и направил каквото могъл, но аз мисля, че е било твърде късно.

— Имало ли е много хора в къщата, когато се е случило?

— Да, изглежда е имало, защото съм чувала, че постоянно имали гости за по няколко дни, пък и децата, и гувернантката, и прислужниците. Имайте предвид, че аз не знам много, само онова, дето баба ми е казвала. Е, и старият мистър Бодликот от време на време ми казва по нещо. Познавате ли го? Градинарят, дето все още работи. Тогава бил нает от тях и го обвинили, че той е набрал отровното растение. Но се оказало, че не е той. Бил е някой от дома, който излязъл да помогне в брането на зеленчуци от градината и после ги занесъл на готвачката. Нали разбирате, спанак, марули и разни такива неща. Предполагам, че грешката е станала, защото не са познавали растенията. Мисля, че на предварителното следствие, или каквото там е имало, са казали, че всеки е могъл да сбърка, защото спанакът и киселецът са растели близо до попадийното семе и при брането са могли да попаднат и негови листа. Както и да е, тъжна история, защото баба казваше, че момичето било истинска красавица.

— И е ходила всяка седмица в Лондон? Е, да, нали е имала един свободен ден.

— Да. Имала приятели там. Чужденци. Баба казваше, че може да е била и немски шпионин.

— А наистина ли е била?

— Не ми се вярва. Очевидно са я харесвали. Нали ме разбирате, морските офицери, а и не само те. Имала е доста приятели сред военните.

— А наистина ли е била шпионин? — повтори въпроса си Тапънс.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Задната врата на съдбата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Задната врата на съдбата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Задната врата на съдбата»

Обсуждение, отзывы о книге «Задната врата на съдбата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x