Сергей Литвинов - Оскар за смъртоносна роля

— Е, как върви работата, Танюшка? — попита Андрей Фьодорович, като сядаше на крайчеца на Таниното бюро.

За пред хората те се обръщаха един към друг на собствено и бащино име, но когато бяха насаме минаваха на „ти“.

— С работа — тежко, без работа — по-тежко! — отвърна му с поговорка Таня.

След два-три неангажиращи въпроса — как са минали почивните дни, как е семейството — Андрей Фьодорович започна разговор по работа:

— Я дай ние с теб да видим „обективния психологически портрет“ на Брячихин. Трябва да се почва работа по него.

Брячихин беше депутат от Държавната Дума — незабележим, от втория ешелон, но много богат. Той жадуваше да направи политическа кариера и се канеше на следващите избори да се кандидатира за кмет на Москва. Но за амбициозните му планове почти никой не знаеше. Освен неговото близко обкръжение, в което сега, щат не щат, влязоха още двама — Андрей Фьодорович и Татяна. Именно към тяхната агенция (благодарение на връзките на Теплицин) се бе обърнал Брячихин, за да популяризира своята личност.

Работата с Брячихин започна с това, че един извънредно доверен психолог след два дни занимавка с депутата — събеседвания, тестове, различни игрови роли — му състави обективен психологически портрет. Поведението, навиците и чертите на характера на политика бяха внимателно анализирани и обработени. Въз основа на тази обективна характеристика „Петата власт“ щеше да направи препоръки на депутата — какво във външността му и характера му трябва да се подчертае и какво грижливо да се скрие.

Психологическият портрет на Брячихин бе извънредно секретен документ. И в това нямаше нищо чудно. На всеки човек би било крайно неприятно, ако неговият негативен психологически портрет изведнъж добие гласност. А тук ставаше дума за публична личност, политик, депутат от Думата, възможен бъдещ кмет на Москва. Затова психологът, който бе работил с Брячихин беше задължен да се подпише, че няма да разгласява резултатите от работата си. В цялата агенция „Петата власт“ документа бяха видели само двама души. Андрей Фьодорович и Татяна. Нещо повече — дори не бяха го поверили на компютъра — психологът беше написал характеристиката на ръка. Сега тя беше в сейфа на Садовникова.

— Веднага ли ще го почнем? — попита тя боса си. — Че в дванайсет часа имам презентация на проекта за мрежата от супермаркети.

— Хайде веднага. Ще успеем да поумуваме.

Таня извади от чантата си ключа от сейфа. Обърна се с въртящото си кресло към желязната каса, пъхна ключа в ключалката. Завъртя го два пъти.

— Ами кодът? — попита бдителният Андрей Фьодорович.

— Не съм ползвала код — безгрижно отвърна Татяна.

Босът направи недоволна гримаса.

Таня отвори вратичката на сейфа — и замръзна на място.

Сейфът беше празен.

Суперсекретният документ беше изчезнал.

След час Таня отново хвърчеше с тойотата си. Сега караше по „Проспект мира“ към покрайнините. Отиваше при пастрока си.

Тя беше непоправима оптимистка и почти не се съмняваше, че всичко ще се оправи. Сега ще иде при Валерий Петрович и всичко ще му разкаже. А после ще му даде необходимите данни: кой е имал достъп до сейфа, как се казват заподозрените. И тогава пастрокът й ще поседи в креслото попритворил очи, ще премлясне с устни и ще формулира заключението си. Чудо голямо! Някаква си хартийка изчезнала от сейфа!

… Макар че щом разбра, че документът е изчезнал, Андрей Фьодорович направо се вбеси. Пребледня и започна нервно да кърши аристократично тънките си пръсти. И все повтаряше: „Катастрофа! Другояче не може да се нарече!“. А Татяна се опитваше да го успокои и казваше, че всичко ще се оправи. Лично тя наистина не виждаше засега никаква катастрофа. Всъщност й се струваше, че изчезването на обективния портрет на Брячихин е просто нечия шега, доста неуместна. Дори предложи да събере целия творчески отдел, да обяви за изчезването на документа и да помоли шегаджията да го върне.

— Не бива да се прави това!!! — викна в отговор на предложението й Андрей Фьодорович.

— А какво, според теб, бива? — с леден тон процеди през зъби Татяна, която не можеше да търпи някой да й повишава тон.

Теплицин започна на глас да изброява вариантите и излезе, че не бива нищо да се прави. Да се обърнат към милицията за такъв конфиденциален документ — не бива! Да се прибягва до бандитски услуги — още по-малко! И даже към частните детективи, по същите причини — съвсем не е желателно да се обръщат. Тогава Таня каза: