Сергей Литвинов - Оскар за смъртоносна роля

— Живот пред всички, зад стъклените стени — усмихна се полковникът. — Евгений Замятин, романът „Ние“.

— Просто така ми е по-удобно — отговори Татяна. — Така чувам кой от служителите в отдела с какво се занимава.

— А те — с какво се занимаваш ти! — твърдо каза Валерий Петрович.

— Но аз съм по-главна от тях… — не се предаваше Таня.

Пастрокът й само махна с ръка на такъв инат и не сметна за нужно да продължава спора.

— Значи, всичко навежда на мисълта — каза той като се облегна назад на кухненското диванче, — че документът е откраднал някой от вътрешните.

— Никак не ми се иска да мисля така… — рече Таня. — Но какво друго ми остава? Достъпът до кантората е с пръстов отпечатък, достъпът до отдела — също. Зная, че в базата данни са вкарани отпечатъците на седем души: моят, на Андрей Фьодорович и на петимата ми служители. Ето го целият кръг от заподозрени.

— Ами ако в тоя ваш „дактилоскопичен ключ“ пъхне пръста си някой външен?

— Вратата няма да се отвори. И ще сигнализира на охраната. От любопитство проверихме.

— Пък аз си мислех — иронично отбеляза Валерий Петрович, — че тази ваша система отхапва пръста на чужд човек.

— Не, слава богу — усмихна се Таня.

— Кой тогава чисти кабинетите ви? — все така с ироничен тон запита полковникът. — Нима вие самите?

— Какво се подсмихваш? — неочаквано се обиди Таня.

— Просто не мога да си те представя с парцал в ръце.

— То и аз май не мога да си се представя с парцал — съгласи се Таня.

— Та по какъв начин влиза в отдела ви чистачката?

— Тя идва само в понеделник и четвъртък. И чисти през работно време, когато всички сме там.

— Но това е много неудобно. Седиш си пред компютъра и някой ти обърше краката с мокър парцал.

— Съгласна съм. Затова пък е сигурно, че няма да изхвърли някой важен макет. И няма да свие за конкурентите ни резултатите на анализите и разработките.

— Значи — хвана се за последната фраза Валерий Петрович, — вашата агенция има още какво да крие, освен онзи документ?

— Разбира се, че е пълно с разни конфиденциални данни. И с проучвания на пазара за тази или онази стока. И с резултати от ефективността на рекламата ни… Конкурентите ни скъпо биха платили за такава информация.

— „Скъпо“ — това колко е?

— Не, аз така фигуративно се изразих. Трудно мога да си представя, че някоя световноизвестна рекламна агенция от типа на „Огилви“ или „Джаспърс енд Брадърс“ би ни шпионирала. Изобщо не си спомням за подобен случай в нашия бизнес.

— За търговския шпионаж едва ли разправят под път и над път — рече Валерий Петрович. — Добре, сега да поговорим за последствията от кражбата. Ако излезе информация, че ви е изчезнал важен документ, това силно ли ще засегне репутацията ви?

— Мисля, че доста — кимна Таня.

— А има ли сред твоите служители такива, които да имат зъб на агенцията ви?

— Да имат зъб? Едва ли. Според мен, те всички са достатъчно лоялни към нас с Андрей Фьодорович. Плащаме им добре. Никой през последната година никакво открито недоволство не е изразявал. Разбира се, шушукат си нещо по ъглите…

— Какво си шушукат?

— Основно за това, че се налага да работим вечер и в почивните дни… Но, Валерочка, не мога да си представя, че някой от тях ще…

— Ще се наложи да си представиш! — твърдо я прекъсна полковникът. — Защото няма кой друг да открадне документа.

Макар никой да не го беше обявил на всеослушание, вестта за случилото се много бързо се разнесе из агенцията. Достатъчно бе да обърнат внимание на крайно загриженото лице на Андрей Фьодорович, след като излезе от кабинета на Садовникова и на поведението на самата Татяна, която изхвърча през вратата след него като ужилена и изчезна нанякъде. Служителите на „Петата власт“ веднага зарязаха работата си, заеха се да пият кафе и да разсъждават на глас какво се е случило. И понеже това бяха творчески люде, версиите им звучаха злоезично — в диапазона от хумора до гротеската.

— Босът е предложил на Садовникова ръката и сърцето си и тя се изстреля да поръчва сватбен букет — каза копирайтърът Мишка Колпин.

— Не, те и двамата бяха разстроени — възрази секретарката Наташка.

— Значи, Татяна е бременна от Теплицин — заяви дизайнерът Артьом Пастухов — и той я е юрнал да прави аборт.

— Желязно! — оцени шегата партньорът му Мишка.

— Сигурно са разбрали, че някой важен клиент се е отказал — опита се да върне колегите си към реалността Полина Павленко. И ги жегна: — Например, вашите колбасари, на които вие за четвърти път преправяте макета.