Остин Фриман - Глинената маймуна

Когато таксито се отклони от Юстън Роуд и зави по Хампстед Роуд, Торндайк погледна през прозореца и каза:

— Джейкъб Стрийт ли казахте на шофьора?

— Да, там живее Ганет. Доста западнала улица. Предполагам, че не я знаете.

— Случайно я знам — отговори той. — Там има няколко ателиета — останки от времето, когато е била част от моден квартал. Познавах обитателя на едно от тях. Но ето, че вече пристигнахме.

Таксито спря пред къщата, ние слязохме и той плати на шофьора, докато аз почуках и дръпнах звънеца. Почти веднага вратата бе отворена от самата мисис Ганет, която ме погледна изненадано, ала още по-изненадано погледна моя спътник. Побързах да изпреваря въпросите й с тактично обяснение:

— Имах късмет, мисис Ганет. Срещнах доктор Торндайк, един от преподавателите ми в болницата, и когато му споменах, че имам случай, който не се развива много благоприятно, той любезно ми предложи да дойде да види пациента, за да ни бъде полезен с богатия си опит.

— Надявам се, че всички ще имаме полза от любезността на доктор Торндайк — каза с усмивка мисис Ганет и кимна на Торндайк, — а най-вече бедният ми мъж. Той е самото търпение, но е твърде болен и изтощен. Вие знаете стаята му.

Докато говорехме, вратата на трапезарията се открехна и в пролуката се показа главата на Боулс, украсена с неизбежния монокъл, през който той критично огледа Торндайк, но не остана незабелязан от доктора. Взаимното оглеждане бе кратко, защото аз веднага се заизкачвах по стълбите, а моят по-възрастен колега ме последва по петите.

Когато влязохме в стаята на болния след едно формално почукване на вратата, той се надигна от леглото, явно изненадан. Но не попита нищо, изгледа ме въпросително, при което аз веднага започнах да му описвам накратко положението.

— Много любезно от страна на доктор Торндайк — каза Ганет. — Много съм му благодарен и съм доволен да се запозная с него; нямам особено подобрение. Истина е, че състоянието ми се влошава.

— Наистина не изглеждате блестящо — каза Торндайк, — но виждам, че не сте взели кардамома или каквото е там.

— Не съм — каза Ганет. — Опитах, но не мога да го задържа. Дори и ечемичената отвара не ми понася, макар че изгарям от жажда. Господин Боулс ми даде една чаша, но оттогава насам не се чувствам добре. Вие сигурно смятате, че ечемичената отвара не би могла да ми навреди.

Докато пациентът говореше, доктор Торндайк го оглеждаше внимателно, сякаш преценяваше външния му вид, най-вече наблюдавайки изпитото му тревожно лице и зачервените, насълзени очи. След това сложи чантата си на масата, каза, че тя му пречи и я пренесе с моя помощ близо до прозореца, а на нейно място постави два стола. Като извади бележник от чантата си, той седна и без предисловия започна подробно да разпитва за симптомите и развитието на болестта, като стенографираше отговорите и отбелязваше всички дати. Прегледът потвърди, че в хода на болестта бе имало резки колебания в състоянието на болния — всяко леко подобрение е било последвано от внезапно влошаване. Оказа се, че всеки път влошаването е настъпвало скоро след поемане на храна или на по-голямо количество течност.

— Изглежда — завърши Ганет унило, — че единственият възможен начин да избегна болката е да гладувам.

Всичко това бях чувал и преди, но едва сега, когато значимите факти бяха подбрани чрез умелия разпит на Торндайк, можах да разбера явния им смисъл. Подредени по този начин, те даваха характерната за отравяне с арсеник картина. Същото показа и краткотрайният, но подробен преглед на болния. Симптомите сякаш бяха взети от описан в някой учебник случай.

— Е, докторе — каза Ганет, когато Торндайк се изправи и го погледна сериозно, — какво ми има?

— Мисля, че сте сериозно болен и са ви необходими лечение и грижи, които тук вероятно няма да можете да получите. Трябва незабавно да постъпите в болница или в частна клиника.

— Аз самият мислех така — каза Ганет. — Всъщност доктор Олдфийлд уреждаше такова лечение. Нямам нищо против.

— Тогава ако сте съгласен, мога да ви дам самостоятелна стая или бокс в болницата „Сейнт Маргарет“, и тъй като случаят е спешен, предлагам да ви откараме веднага. Ще можете ли да пътувате с такси?

— О, да — отговори почти с нетърпение Ганет, — щом има възможност да получа облекчение след това.

— Мисля, че скоро ще можем да ви помогнем — каза Торндайк. — Най-добре е да го прегледате, Олдфийлд, за да сме сигурни, че е в състояние да пътува.