Остин Фриман - Глинената маймуна

— Взех проба и от нея — отвърна Торндайк, — там нямаше отрова.

— Хм! — каза Ганет. — Значи ечемичената отвара. Мислех си, че й има нещо. Но арсеник! Не, това се вика изненада! Според вас какво трябва да направя, докторе?

— Трудно е да ви дадем съвет, мистър Ганет — отвърна Торндайк. — Знаем само, че сте вземали опасни дози арсеник. А колкото до обстоятелствата, при които е станало това, вие ги знаете по-добре от нас. Ако някой нарочно ви е дал тази отрова, той или тя е извършил тежко престъпление и ако знаете кой е този човек, трябва да съобщите на полицията.

— Но аз не зная — рече Ганет. — Само трима души са могли да ми дадат арсеник, а не подозирам никого от тях. Имаме прислужница. Тя е могла да ми даде нещо. Но ако тя реши да отрови някого, това ще бъде жена ми. Нещо не се разбират с нея, а ние с момичето сме добри приятели. После, жена ми. Е, тя, разбира се, не влиза в сметката. Освен това — мистър Боулс. Често ми е носил храна и вода, значи е имал възможност; но не бих си и помислил, че той е способен на такова нещо. По-скоро бих могъл да подозирам доктора, който е имал по-добра възможност от всички останали.

Той млъкна и ми се усмихна, след което направи обобщение:

— И така, както виждате, не подозирам никого, а може би отровител изобщо няма. Не е ли възможно това нещо да е попаднало случайно в храната ми?

— Не бих казал, че е невъзможно — отговори Торндайк, — но вероятността е толкова малка, че не си струва да се говори за нея.

— Добре де — каза Ганет, — не ми се ще да оставям тая работа в ръцете на полицията и да причинявам неприятности на невинни хора.

— Тук сте прав — рече Торндайк. — Ако нямате причини да се съмнявате в никого, няма какво да кажете на полицията. Но трябва да наблегна, мистър Ганет, на истинското ви положение. Съвсем сигурно е, че някой се е опитал да ви отрови и трябва да бъдете нащрек за евентуални бъдещи опити.

— Но какво мога да направя? — възрази Ганет. — Вие сте съгласен с мен, че няма смисъл да ходя в полицията и да вдигам скандали. Какво друго ми остава?

— Първата предпазна мярка, която трябва да вземете — отвърна Торндайк, — е да разкажете на жена си всичко, което знаете, и да я посъветвате да го предаде на мистър Боулс — освен ако не предпочитате сам да му го кажете — и на всеки друг, когото тя реши да осведоми. Фактът, че отравянето е било открито, ще бъде пречка за всякакви бъдещи опити, а мисис Ганет ще бди да няма вече такава възможност. Освен това ще внимавате да не поемате храна или течности, без да ги е опитал някой друг, и може би като допълнителна мярка — добре е да смените прислужницата си.

— Да — с усмивка се съгласи Ганет, — това няма да е много трудно, когато жена ми научи за арсеника. Ще й даде един час да си събере багажа.

— В такъв случай смятам, че казахме всичко, което трябваше. Радвам се, че изглеждате толкова добре, и ако продължавате да се поправяте така бързо, след няколко дни ще можем да ви пуснем да се върнете при глината си — каза Торндайк.

С тези думи той се раздели с пациента и аз го последвах навън, в случай че има да ми каже още нещо, но Торндайк наруши мълчанието едва след като излязохме през главния вход и портиерът своевременно отбеляза това.

— Какво подразбрахте от думите на Ганет за предполагаемия отровител?

— Почти нищо — отговорих аз. — По-скоро имах чувството, че крие нещо.

— Не го кри много дълго — отвърна с усмивка Торндайк. — Разбрах, че гледа с голямо подозрение на Боулс и няма да е недоволен, ако ние го подозираме. Между другото вие водите ли си бележки по този случай?

Трябваше да призная, че освен бележките в лекарския си дневник, не бях отбелязал нищо друго.

— Няма да свършат работа — каза той. — Може би това съвсем не е краят на този случай. Ако в бъдеще се появят нови факти, не би трябвало да разчитате само на паметта си. Съветвам ви да си запишете всичко сега, докато е свежо: едно старателно описание на случая с всички дати и пълни подробности за хората, свързани, по какъвто и да е повод с тая история. Ще ви изпратя заверено копие от анализа на Удфийлд и ще ми бъде интересно да видя вашето изложение на събитията, за да го сравня със собствените си бележки.

— Мисля, че няма да научите много от моите — казах аз.

— Ако не науча нищо, значи сте го написали лошо — каза той. — Въпросът е, че ако оттук нататък с Ганет се случи нещо — искам да кажа нещо, което да предизвика следствие или обвинение в убийство, — вие и аз ще бъдем призовани или ще се явим като свидетели по собствено желание и показанията трябва да съвпадат. Оттук идва и желанието ми да сравня записките сега, когато можем да обсъдим вероятните различия.