Остин Фриман - Глинената маймуна

Докато вадех слушалката, за да чуя сърцето на пациента, доктор Торндайк отиде до масата да прибере бележника си. Но това не беше единствената му цел, защото докато стоях наведен над болния, можех да видя (за разлика от него) как внимателно пресипва част от кардамома в шишенце с широко гърло. Като го напълни и го запуши с гумена тапа, той напълни друго шишенце от каната с ечемичена отвара и тихо затвори чантата си.

Сега разбрах, че бе преместил масата далече от леглото, за да не може пациентът да я вижда. Естествено, пробите от храната и течностите не можеха да бъдат взети в присъствието на Ганет без някакво обяснение, което нямахме възможност да дадем, защото въпреки че и двамата вече нямахме никакви съмнения, присъствието на арсеник предстоеше да бъде доказано.

— Е, Олдфийлд — каза Торндайк, — мислите ли, че е достатъчно силен, за да пътува?

— Да, ако може да се задоволи с едно неудобно пътуване с такси — казах аз.

Ганет не възрази, тъй като очевидно копнееше за смяна на обстановката.

— В такъв случай няма да е зле, ако слезете и обясните на мисис Ганет, добре ще е да извикате и такси. Надявам се, че госпожата няма да има нищо против? — попита Торндайк.

— Разбира се — отговорих аз, — тя вече се съгласи той да постъпи в частна клиника, а ако счита, че избързваме много, ще я накараме да разбере, че случаят е спешен.

Разговорът със съпругата протече съвсем гладко, но Боулс бе склонен да ни попречи.

— Искате да кажете, че веднага ще го откарате в болница? — настоятелно попита той.

— Това предлага доктор Торндайк — отговорих му аз.

— Но защо? — възпротиви се той. — Вие твърдите, че изобщо няма нужда от операция! Тогава защо сте се разбързали толкова?

— С ваше позволение смятам да потърся такси — казах аз, като направих крачка към салона, когато мисис Ганет се намеси малко нетърпеливо:

— Не ни губи времето, Фред. Тичай и намери такси, аз ще се кача горе с доктора и ще приготвя Питър за път.

При тези думи Боулс начумерено напусна салона и без да продума, грабна велурената шапка, нахлупи я на главата си и излезе да търси такси, затръшвайки външната врата след себе си.

Мисис Ганет се обърна и се заизкачва по стълбите, а аз я последвах, като я изпреварих на площадката, за да отворя вратата на спалнята.

Когато влязохме, Торндайк стоеше срещу камината и разглеждаше глинения идол; той се обърна и като кимна към дамата, учтиво се извини за бързите ни действия.

— Няма нужда да му приготвяте дрехи, тъй като засега ще трябва да остане на легло. Един топъл халат и едно-две обикновени или пътнически одеяла са напълно достатъчни за пътуването — каза той.

— Да — отвърна тя, — мисля, че пътническите одеяла са по-подходящи от обикновените.

И като се обърна към съпруга си, попита:

— Искаш ли да си вземеш нещо, Питър?

— Само куфарчето ми с книжата. В него ми е всичко необходимо, с изключение на книгата, която чета сега. Можеш да я сложиш и нея, на малката масичка е.

Когато и това бе свършено, мисис Ганет продължи с приготовленията, а Торндайк отново започна да разглежда керамичните съдове върху камината. Пациентът седна с наша помощ на ръба на леглото, сложиха му дебел халат, топли вълнени чорапи и чехли.

— Смятам, че вече сме готови — каза мисис Ганет и тъй като междувременно разговорът бе спрял, тя използува възможността да зададе на Торндайк един въпрос:

— Стигнахте ли до някакво определено заключение за заболяването на съпруга ми?

— Смятам, че ще бъдем по-категорични, след като го понаблюдаваме един-два дни — отговори Торндайк.

Госпожата не бе съвсем удовлетворена от отговора, който действително беше твърде уклончив, както и самият болен успя да забележи. Но за щастие на това място разговорът бе прекъснат от Боулс, който съобщи, че таксито ни чака.

— А сега, стари друже, въпросът е как ще те свалим долу — каза той.

Това, разбира се, не представляваше никаква трудност; след като пациентът бе увит в пътническите одеяла. Торндайк и аз го вдигнахме по изпитания от санитарите начин, свалихме го по стълбите и го настанихме в таксито, докато Боулс и мисис Ганет, със скъпоценното куфарче в ръка, завършваха шествието. Доста по-неразрешима задача бе да се намери в таксито място за още двама едри мъже, но успяхме да се вмъкнем и потеглихме, като оставихме зад себе си две фигури, които прощално ни махаха.

Торндайк, изглежда, бе дал известни разпореждания в болницата, защото се оказа, че ни очакват. Бързо докараха стол на колела и по разпореждане на Торндайк пациентът бе откаран през лабиринт от коридори до малка самостоятелна стая в партера, предназначена за него. Тук сварихме една сестра, която довършваше приготовленията, а скоро дойде и друга сестра от съседното отделение, която надзираваше приемането на новия пациент. Останахме само докато Ганет бе удобно настанен в леглото, след което се сбогувахме с него, а вън на коридора и ние се разделихме след няколко обяснения.