Кати Райкс - Пепел от кости

В промеждутъците, когато не валеше, молех да ме пуснат да отида на плажа. Баба отказа. Страхуваше се да не ме повлече някоя от вълните, които се разбиваха на пясъка. Бях много разочарована. Стоях вътре и наблюдавах през прозореца дали няма да успея да зърна Еванджелин Ландри.

Най-накрая по небето се появиха сини петна и с мъка избутаха облаците. Тревите по брега и дъсчените пътеки през дюните започнаха отново да хвърлят сенки. Птиците възобновиха беседите си. Температурата се повиши, влажността също, но за разлика от дъжда тя нямаше да отмине.

Въпреки слънчевото време дните минаваха, а от приятелката ми нямаше и следа.

Карах колелото си, когато я забелязах да върви по Мъртър Авеню. Смучеше близалка, а главата й беше издадена напред като на костенурка. Носеше джапанки и избеляла от пране фланелка на Бийч Бойс.

Спря, когато се озовах до нея.

— Здрасти — започнах аз, свалих крак от педала и стъпих на тротоара.

— Здравей — отвърна тя.

— Не съм те виждала наоколо.

— Трябваше да работя — заяви тя и обърса лепкавите си червени пръсти в късите си панталонки.

— Ти работиш?

Изпитах страхопочитание, че на едно хлапе са му позволили да върши нещо, което само възрастните могат да правят.

— Чичо ми излиза да лови риба при Мърел Инлет. Понякога му помагам на лодката.

— Чудесно.

Представих си героите от сериала Гилиган, Джинджър и Скипър.

— Пфу… — изсумтя. — Чистя вътрешностите на рибата.

Тръгнахме заедно, аз бутах колелото.

— Понякога трябва да се грижа за по-малката си сестра — заявих аз. Стремях се да постигна усещане за равнопоставеност. — Тя е на пет.

Еванджелин се обърна към мен:

— Имаш ли брат?

— Не. — Лицето ми пламна.

— И аз нямам. Сестра ми, Обелин, е на две.

— Значи понякога ти се налага да чистиш малко риба. Въпреки това е чудесно да прекарваш лятото тук, край океана. Сигурно там, където живееш, е съвсем различно?

Нещо проблесна в погледа на Еванджелин, но изчезна, преди да успея да го уловя.

— Мама е там. Уволниха я от болницата и сега работи на две места. Иска двете с Обелин да научим английски добре, затова ни води тук. Cest bon. 5 5 Това е добре (фр.). — Б.пр. Леля Юфеми и чичо Фидел са мили хора.

— Разкажи ми за тази вековна гора — опитах се да отклоня разговора ни от семейните въпроси.

Еванджелин се загледа в една отминаваща кола и после се обърна към мен:

— Акадия е най-прекрасното място на земята.

Изглежда, наистина беше така.

През цялото лято Еванджелин ми разказваше истории за дома си в Ню Бранзуик. Разбира се, бях чувала за Канада, но детското ми въображение не можеше да си представи друго, освен иглута и полицаи в техните униформи. Или шейни, теглени от кучета, които преминават покрай стада северни елени и бели мечки, или тюлени върху плаващи ледени блокове. Еванджелин ми разказваше за гъсти гори, отвесни крайбрежни скали и места със странни имена като Мирамиши, Кучибугуак и Бактуш.

Разказваше ми също така за историята на Акадия и за изгонването на предците й от родните им места. Слушах я отново и отново и постоянно задавах въпроси. Бях изумена. Дълбоко възмутена от трагедията, разиграла се в Северна Америка, която нейният народ наричаше le Grand Derangement 6 6 Голямото преселение, изселване (фр.). — Б.пр. — прогонването на френските жители на Акадия в изгнание по заповед на Британските власти и отнемането на земите и правата им.

За първи път тя ми показа какво е това поезия. Това лято успяхме да се преборим с епичните творби на Лонгфелоу, откъдето произхождаше и името й — Еванджелин. Стихосбирката беше на френски, нейният майчин език. Четеше ми и ми превеждаше, доколкото можеше.

Въпреки че едва разбирах стиховете, историята, която ми разказваше, ми приличаше на магия. В детското ни съзнание се появяваше образът на млекарката от Акадия, далече от родното й място в Нова Скотия. Правехме си костюми и разигравахме историята на този прогонен от земите си народ и на нещастните влюбени.

Еванджелин възнамеряваше един ден да стане поетеса. Знаеше наизуст любимите си стихове, повечето на френски, а някои на английски. Едуард Блейк, Елизабет Барет Браунинг, роденият в Ню Бранзуик поет Блис Карман. Аз я слушах. После заедно пишехме нескопосани стихове.

Предпочитах истории със сюжет. Въпреки че трудно се справяше с английския, Еванджелин се опита да прочете любимите ми автори: Ана Сеуел, Каролин Кийн, К. С. Луис. И до безкрай обсъждахме Ан Шърли и си представяхме какъв е бил животът й във фермата „Грийн Гейбълс“.