Агата Кристи - Неочакваният гост

— Съседите не се ли оплакваха? — попита я Старкуедър.

— Разбира се, че се оплакваха — отговори Лора и се върна, за да седне пак на канапето. — Знаете ли, ние живеем тук едва от година-две. Преди това живеехме на източния бряг, в Норфък. Там домашните любимци на една-две къщи станаха жертви на Ричард и получихме доста оплаквания. Всъщност затова дойдохме да живеем тук. Тази къща е много усамотена. Само един съсед на километри оттук. Но пък има в изобилие катерици и птици, а също и бездомни котки. — Тя направи кратка пауза, а после продължи: — В Норфък всъщност се случи нещо, което се превърна в голям проблем. Една жена се отбила веднъж у дома, понеже събирала пари за празника на селото. Когато тя си тръгнала надолу по пътеката, Ричард изстрелял няколко куршума встрани от нея. Била побягнала като заек, рече той после. Докато ни разказваше за станалото, се заливаше от смях. Помня как казваше, че дебелият й задник се тресял като желе. Но тя отиде в полицията и се вдигна ужасен шум.

— Мога да си представя — сухо изрече Старкуедър.

— Ричард обаче се измъкна безнаказано от цялата работа — каза Лора. — Той, разбира се, имаше разрешително за всичките си оръжия и уверяваше полицаите, че ги използваше само за да стреля по зайци. Отхвърли оплакването на бедната мис Батърфийлд, твърдейки, че тя била просто една бъзлива стара мома, която си въобразила, че стрелял по нея. Той се кълнеше, че изобщо не бил направил такова нещо. Ричард винаги е бил много убедителен. Без никакво затруднение накара полицаите да му повярват.

Старкуедър скочи от табуретката си, прекоси стаята и отиде до трупа на Ричард Уоруик.

— Съпругът ви, изглежда, е имал доста превратно чувство за хумор — отбеляза той язвително. Погледна масата до инвалидната количка и продължи: — Разбирам какво имахте предвид одеве. Значи е било обичайна практика вечер да държи оръжие при себе си. Ала навярно той не е очаквал да застреля нещо нощес. Не и при тази мъгла.

— О, той винаги държеше оръжие тук — отговори Лора. — Всяка нощ. Беше му нещо като детска играчка. Понякога стреляше по стените, оставяйки дупки. Погледнете ей там! — Тя посочи към стъклената врата. — Долу вляво, зад завесите.

Старкуедър прекоси стаята и повдигна завесите отляво, откривайки следи от куршуми в ламперията.

— Велики Боже, изписал е инициалите си на стената! „Р. У“ изрисувано с дупки от куршуми. Забележително!

Той пусна завесите и се върна при Лора.

— Трябва да призная, че е бил дяволски добър стрелец. Хм! Сигурно е било малко страшничко да се живее с него.

— Така беше — натърти Лора. Внезапно обзета от истеричен пристъп, тя буйно скочи от канапето и отиде при неканения си гост. — Още ли трябва да продължаваме да говорим за всичко това? — раздразнено повиши тон тя. — Само отлагаме онова, което и без друго ще стане накрая! Не разбирате ли, че трябва да позвъните на полицията? Нямате друг избор. Как не виждате, че е далеч по-добре да го сторим веднага? Или искате аз да го направя? Така ли е? Добре, ще го направя.

Тя бързо отиде до телефона, но когато вдигна слушалката, Старкуедър я изпревари и сложи ръката си върху нейната.

— Първо трябва да поговорим — каза й той.

— Нали досега все това правим — рече Лора. — Но както и да е, вече няма какво повече да говорим.

— Не, има — настоя той. — Осмелявам се да кажа, че съм глупак. Но трябва да намерим някакъв изход.

— Изход? За мен? — попита Лора невярващо.

— Да, за вас. — Той се отдалечи от нея, но след това се върна и я погледна. — Смел човек ли сте? — попита той. — Можете ли да лъжете, ако се наложи… да лъжете убедително?

Лора втренчено го погледна и рече само:

— Вие сте луд!

— Може и така да е — съгласи се Старкуедър.

Тя поклати недоумяващо глава и му каза:

— Не знаете какво вършите.

— Много добре зная какво върша — отвърна той. — Превръщам се в съучастник на престъпление.

— Но защо? — попита Лора. — Защо?

Преди да отговори, Старкуедър я загледа за момент. След това повтори:

— Да, защо наистина? — Той заговори бавно, като обмисляше всяка дума: — Навярно поради простата причина, че вие сте много привлекателна жена и не бих искал да си представя как влизате в затвора, където ще прекарате по-голямата част от живота си. За мен това е също толкова ужасно, колкото би било, ако ви обесят пред очите ми. А цялата ситуация е много неблагоприятна за вас. Съпругът ви е бил инвалид. Дори и да ви е предизвикал по някакъв начин, разполагаме единствено с вашата дума за това. А вие не сте особено склонна да кажете какво е станало. Следователно е малко вероятно съдебното жури да ви оправдае.