Агата Кристи - Паяжината

Инспекторът не каза нищо, но изглеждаше умислен.

Сър Раулънд стана, пъхна стола под масата и отиде до канапето. После, обръщайки се отново към полицая, той рече:

— Не мислите ли, инспекторе, че сте тотално на погрешен път? Защо сте толкова сигурен, че Костело е дошъл да види именно човек. Защо да не е нещо друго?

Инспекторът изглеждаше озадачен.

— Какво искате да кажете, сър? — попита той.

— Когато ни разказвахте за покойния мистър Селън — напомни му сър Раулънд, — споменахте, че Отделът за наркотици се е интересувал от него. Дали тук няма евентуална връзка? Наркотици — Селън — къщата на Селън? — Той направи пауза, но когато инспекторът не реагира, продължи: — Разбрах, че Костело е идвал веднъж тук и преди, очевидно да разгледа антиките на мистър Селън. Защо не допуснем, че има нещо в къщата, което той е искал да види? Навярно в това бюро. — Инспекторът хвърли бърз поглед към бюрото, а сър Раулънд продължи да развива своята теория. — Вземете и любопитната случка с онзи човек, който е дошъл тук и е предложил за него безбожна цена. Да допуснем, че Костело е искал да разгледа точно бюрото или пък, ако предпочитате, да го претърси. Да допуснем, че някой го е последвал дотук и този някой го е ударил там някъде до самото бюро.

Инспекторът не изглеждаше впечатлен.

— Всичко това са само предположения… — започна той, само за да бъде прекъснат от сър Раулънд, който настоя:

— Това е една много правдоподобна хипотеза.

— И според нея — запита инспекторът, — този някой после е напъхал трупа в тайника?

— Точно така.

— Тогава това трябва да е бил някой, който е знаел за него — забеляза инспекторът.

— Може да е бил човек, идвал и преди в къщата на Селън — изтъкна сър Раулънд.

— Да, всичко това е много добре, сър — нетърпеливо отговори инспекторът, — но така и не обяснява едно нещо…

— Кое е то? — попита сър Раулънд. Инспекторът твърдо го погледна.

— Мисис Хейлшъм-Браун знаеше, че трупът е вътре. Тя се опита да ни попречи да погледнем там.

Сър Раулънд отвори уста, за да каже нещо, но инспекторът вдигна ръка и продължи:

— Безсмислено е да се опитвате да ме убеждавате в противното. Тя знаеше.

За момент се възцари напрегната тишина. После сър Раулънд каза:

— Инспекторе, ще ми позволите ли да поговоря с повереницата си?

— Само в мое присъствие — гласеше незабавният отговор.

— Съгласен.

Инспекторът кимна.

— Джоунс!

Знаейки за какво се обръщат към него, полицаят излезе от стаята.

— Всички ние сме в ръцете ви, инспекторе — каза сър Раулънд на инспектора. — Ще ви помоля да проявите максимално снизхождение.

— Единствената ми грижа е да стигна до истината, сър, и да разбера кой е убил Оливър Костело — отговори инспекторът.

Полицаят се върна в стаята и задържа вратата на Клариса.

— Влезте, моля, мисис Хейлшъм-Браун! — извика инспекторът. Когато Клариса влезе, сър Раулънд отиде при нея и й рече с подчертана сериозност:

— Клариса, скъпа — каза той, — направете каквото ще ви помоля. Искам да кажете на инспектора истината.

— Истината? — повтори Клариса със съмнение в гласа.

— Истината — пак каза сър Раулънд, наблягайки на думите си. — Това е единственото, което може да се направи. Говоря сериозно. Съвсем сериозно. — За момент той я изгледа втренчено и наистина сериозно, след което излезе от стаята. Полицаят затвори вратата след него и се върна на мястото си, за да си води бележки.

— Седнете, моля, мисис Хейлшъм-Браун — покани я инспекторът и този път й посочи канапето.

Клариса му се усмихна, но в отговор получи строг поглед. Тя отиде бавно до канапето, седна и почака малко, преди да заговори. После каза:

— Съжалявам. Ужасно съжалявам, че ви нагодих всички онези лъжи. Не исках да става така. — Тя наистина изглеждаше тъжна, когато продължи: — Човек понякога просто се забърква в разни неща, ако разбирате какво искам да кажа.

— Не бих казал, че разбирам — студено отвърна инспекторът. — Сега, ако обичате, да чуя фактите.

— Е, добре, всичко всъщност е съвсем просто — заобяснява тя и започна да отмята с пръсти, докато говореше. — Първо, Оливър Костело си тръгна. После Хенри се прибра у дома. След това го изпратих до колата. И сетне се върнах тук със сандвичите.

— Сандвичи ли? — попита инспекторът.

— Да. Съпругът ми, видите ли, ще доведе у дома един много важен чуждестранен посетител.

Инспекторът изглеждаше заинтригуван.