Агата Кристи - Паяжината

Сър Раулънд се замисли.

— Два пъти в Хейлшъм-Браунови в Лондон преди повече от година и веднъж в един ресторант, мисля.

— И не сте имали причина, поради която да искате да го убиете?

— Това обвинение ли е, инспекторе? — попита усмихнато сър Раулънд.

Инспекторът поклати глава.

— Не, сър Раулънд — отвърна той. — Бих го нарекъл по-скоро елиминиране. Не мисля, че сте имали мотив да очистите Оливър Костело. Значи остават само трима души.

— Това започва да прилича на „Десет малки негърчета“ — отбеляза с усмивка сър Раулънд.

В отговор инспекторът също му се усмихна.

— Да вземем сега мистър Уоръндър — предложи той. — Добре ли го познавате?

— Запознах се с него едва преди два дни и то тук — отговори сър Раулънд. — Изглежда приятен млад човек, възпитан, образован. Приятел е на Клариса. Не зная нищо за него, но не бих казал, че е вероятният убиец.

— Толкова за мистър Уоръндър — отбеляза инспекторът. — Стигаме до следващия ми въпрос.

Сър Раулънд кимна в очакване.

— Доколко познавам мистър Хейлшъм-Браун, а също и мисис Хейлшъм-Браун? Нали това искате да научите? — попита той. — Всъщност много добре познавам мистър Хейлшъм-Браун, той е стар мой приятел. Колкото до Клариса — за нея знам всичко. Аз съм й настойник и тя ми е неизразимо скъпа.

— Да, сър — рече инспекторът. — Смятам, че този отговор изяснява твърде добре някои неща.

— Наистина ли?

Инспекторът стана и закрачи из стаята, преди да се обърне към сър Раулънд.

— Защо вие тримата променихте плановете си за тази вечер? — попита той. — Защо се върнахте тук и се престорихте, че играете бридж?

— Да сме се престорили? — извика остро сър Раулънд.

Инспекторът извади картата от джоба си.

— Тази карта — започна той, — беше намерена в другия край на стаята, под канапето. Просто не мога да повярвам, че сте изиграли два робера бридж и сте започнали трети с тесте от петдесет и една карти, без асо пика.

Сър Раулънд взе картата от инспектора, погледна гърба й и после му я върна.

— Да — призна той. — Навярно е трудно за вярване.

Инспекторът вдигна разочарован поглед нагоре, преди да добави:

— Мисля също, че трите чифта ръкавици на мистър Хейлшъм-Браун се нуждаят от известно обяснение.

След моментна пауза сър Раулънд отвърна:

— Боя се, инспекторе, че няма да получите такова от мен.

— Да, сър — съгласи се инспекторът. — Приемам, че сте сторили нещо нередно, за да окажете помощ на една дама. Но това не е хубаво, сър. Истината все пак ще излезе на бял свят.

— Чудя се дали ще стане така — гласеше краткият коментар на сър Раулънд върху току-що казаното.

Инспекторът отиде до тайника.

— Мисис Хейлшъм-Браун е знаела, че трупът на Костело е вътре — настоя той. — Дали сама го е завлякла там или вие сте й помогнали, не мога да кажа със сигурност. Но съм убеден, че тя е знаела. — Той се обърна с лице към сър Раулънд. — Предполагам — продължи после, — че Оливър Костело е дошъл да се срещне с мисис Хейлшъм-Браун, за да получи от нея пари чрез заплаха.

— Заплаха? — попита сър Раулънд. — За какво?

— И това ще излезе на бял свят, когато му дойде времето, сигурен съм — увери го инспекторът. — Мисис Хейлшъм-Браун е млада и привлекателна. За този Костело казват, че бил много популярен сред дамите. А мисис Хейлшъм-Браун е омъжена отскоро и…

— Спрете! — властно го прекъсна сър Раулънд. — Трябва да ви разясня някои неща. Лесно ще можете да проверите това, което ще ви кажа. Първият брак на Хенри Хейлшъм-Браун бе неудачен. Съпругата му Миранда беше красива жена, но неуравновесена и невротична. Здравето и характерът й дегенерираха тревожно и това наложи малката й дъщеря да бъде дадена в пансион. — Той млъкна замислено, след което продължи: — Да, наистина звучи шокиращо. Изглежда Миранда се е била пристрастила към наркотици. Не се изясни как се е снабдявала с тях, но не беше трудно да се допусне, че ги е получавала от този човек — Оливър Костело. Беше се увлякла по него и накрая взе, че и избяга с него. — След още една пауза и бърз поглед към полицая, за да види дали успява да запише всичко, сър Раулънд възобнови разказа си: — Хенри Хейлшъм-Браун е старомоден в своите разбрания и позволи на Миранда да се разведе с него — поясни той. — Но сега най-сетне намери мир и щастие в брака си с Клариса и мога да ви уверя, инспекторе, че в живота на Клариса няма никакви нелицеприятни тайни. Мога да се закълна, че няма нищо, с което Костело би могъл да я заплашва.