Агата Кристи - Карти на масата

— Доста повече от възможно, приятелю — бих казал, че е вероятно. Днес поставих и още един капан — този път истински, обмислен внимателно — след като лъжливият постигна целта си. Ако това, което допускам, е вярно, то Ан Мередит никога, ама никога няма да устои на изкушението на едни скъпи чорапи! Помолих я да ми помогне, като се постарах да й внуша, че не зная точния брой на чорапите. Излязох от стаята и я оставих сама — резултатът от което, приятелю, е, че вече имам седемнайсет вместо деветнайсет чифта чорапи и че два чифта трябва да са се озовали в чантата на Ан Мередит.

— Фют! — подсвирна комисарят Батъл. — Голям риск от нейна страна!

— Абсолютно никакъв. В какво според нея я подозирам аз? В убийство. Какъв риск има тогава, ако задигне един-два чифта копринени чорапи? Аз не търся крадец. Освен това крадецът, или по-точно клептоманът, винаги е убеден, че няма да го хванат.

Батъл кимна.

— Вярно е. Невероятна глупост. Веднъж стомничка за вода, два пъти… Между нас казано, смятам, че сме се добрали до истината. Ан Мередит е била хваната да краде. Тя е подменила шишетата. Знаем, че е убийство, но то не може да се докаже. Второто успешно престъпление. Първото на Робъртс, сега на Ан Мередит. Ами Шейтана? Тя ли го е убила?

Той помълча около минута, после тръсна глава.

— Като че ли не се получава — каза. — Тя не обича да рискува. Да подмени шишета — това да. Било е напълно безопасно, защото е можело да е извършено от друг! Разбира се, можело е да не стане — ако например госпожа Бенсън забележи, преди да пие, или пък не умре. Бих го нарекъл убийство с надежда , защото както е можело да стане, така е можело и да не стане. В действителност успява. Само че Шейтана е съвсем друга работа. При него имаме предумишлено и дръзко убийство.

Поаро кимна.

— Съгласен съм с вас. Двете убийства не си приличат.

Батъл потри носа си.

— Значи що се отнася до него, тя остава извън кръга на заподозрените. Тоест зачеркваме Робъртс и момичето. Ами Деспард? Научихте ли нещо от госпожа Лъксмор?

Поаро разказа за посещението си при нея. Батъл се ухили.

— Познавам този тип жени. При тях човек не може да отдели спомените от измислиците им.

Детективът продължи. Разказа за Деспард и неговата история.

— Повярвахте ли му? — рязко попита комисарят.

— Да, повярвах му.

Батъл въздъхна.

— И аз му вярвам. Не прилича на човек, който би убил заради чужда жена. Пък и защо тя да не се разведе? Съдилищата са пълни, а и той не прави някаква кариера, че да се бои от последиците. Страхувам се, че нашият покоен Шейтана е ударил на камък тук. Убиец номер 3 всъщност не е бил убиец. — Той погледна към Поаро: — Значи остава…

— Госпожа Лоримър — допълни Поаро.

Телефонът иззвъня. Той стана и вдигна слушалката.

Каза няколко думи, почака, после пак проговори. След това окачи слушалката и се върна при Батъл. Лицето му имаше мрачен израз.

— Обади се госпожа Лоримър — каза той. — Иска веднага да отида при нея, незабавно.

Двамата с Батъл се спогледаха. Комисарят бавно поклати глава.

— Дали не греша? Очаквахте ли подобно нещо?

— Просто се питах — отвърна Поаро. — Това е всичко — просто се питах.

— По-добре вървете — каза Батъл. — Може пък най-сетне да се доберете до истината.

Денят беше сив и стаята на госпожа Лоримър имаше доста мрачен и безрадостен вид. Самата тя изглеждаше зле, както и значително по-състарена, отколкото по време на поел едното посещение на Поаро. Тя го поздрави с обичайната си усмивка.

— Много мило от ваша страна да дойдете така бързо, мосю Поаро. Зная, че сте зает човек.

— На вашите услуги, мадам — отвърна той с лек поклон.

Тя натисна звънеца до камината.

— Ще пием чай. Не зная на какво мнение сте, но според мен не е хубаво веднага да се впускаме в признания.

— Значи ще има признания, мадам?

Тя не отговори, защото точно в този момент прислужницата се отзова на позвъняването. След като момичето получи поръчката и излезе, госпожа Лоримър каза сухо:

— Навярно си спомняте думите си последния път тук — че ще дойдете, ако ви повикам. Подозирали сте причината, заради която бих ви повикала.

Тя замлъкна, защото прислужницата влезе с чая. Докато го разливаше, госпожа Лоримър поведе интелектуален разговор на светски теми.

Възползвайки се от една пауза, Поаро отбеляза:

— Научих, че сте пили чай заедно с госпожица Мередит онзи ден.

— Да. Виждали ли сте я скоро?