Агата Кристи - Да се убива е лесно

Въпросът не беше кой знае какъв, но отговорът дойде веднага.

— Предимно възрастни — каза Бриджит. — Дъщери, сестри и жени на свещеници. И на лекари. На всеки мъж се падат около шест жени.

— Но все пак има и мъже? — попита Люк.

— Е, да, господин Абът, адвокатът, и младият доктор — Томас, партньорът на доктор Хамбълби, и господин Уейк, енорийският свещеник, и… Кого пропуснах, Гордън? О, господин Елсуърти, който държи антикварния магазин. И майор Хортън с неговите булдози.

— Сещам се за още един човек, когото моите приятели като че ли споменаха — каза Люк. — Казаха, че е симпатична старица, но била твърде приказлива.

Бриджит се засмя:

— Но това може да се каже за половината градче!

— Ех, как й беше името? Сетих се — Пинкертон.

Лорд Уитфийлд се изсмя:

— Наистина нямате късмет. И тя е мъртва. Прегази я кола онзи ден в Лондон. Убита на място.

— Изглежда имате доста смъртни случаи тук — подхвърли небрежно Люк.

Лорд Уитфийлд се наежи веднага.

— Съвсем не. Това е едно от най-здравословните места в Англия. Не трябва да се безпокоите от нещастните случаи. Те могат да станат навсякъде.

Но Бриджит отбеляза замислено:

— Всъщност, Гордън, през последната година имаше доста смъртни случаи. Непрекъснато има погребения.

— Глупости, скъпа.

Люк попита:

— Смъртта на доктор Хамбълби също ли беше нещастен случай?

Лорд Уитфийлд поклати глава.

— О, не. Хамбълби умря от отравяне на кръвта. Както подобава на лекар. Одраскал си пръста с ръждив гвоздей или нещо подобно, не му обърнал внимание и ето ти — отравяне на кръвта. Умря за три дни.

— Лекарите са такива — каза Бриджит. — Естествено, те непрекъснато са изложени на инфекции, особено ако не внимават. Така или иначе беше тъжно. Жена му беше смазана от скръб.

— Няма смисъл да се бунтуваме срещу Провидението — каза авторитетно лорд Уитфийлд.

Но дали това беше волята на Провидението? Люк си задаваше този въпрос по-късно, когато се преобличаше за вечеря. Отравяне на кръвта? Може би. Все пак съвсем внезапна смърт.

А в ушите му звучаха думите на Бриджит: „През последната година имаше доста смъртни случаи.“

Люк внимателно беше разработил своя план за действие и се канеше да го приложи незабавно, когато слезе на закуска следващата сутрин.

Лелята — специалистка по градинарство, не се виждаше, но лорд Уитфийлд си похапваше бъбречета и пиеше кафе, а Бриджит Конуей беше привършила закуската, стоеше до прозореца и гледаше навън.

След като си казаха „добро утро“ и Люк седна пред пълната с бекон и яйца чиния, той реши да започне.

— Трябва да пристъпя към работа — каза. — Не е лесно да накараш хората да говорят. Знаете какво имам предвид: не хора като вас и ъ-ъ-ъ… Бриджит. — Той навреме се усети да не каже „госпожица Конуей“. — Вие, разбира се, бихте ми казали всичко, което знаете. Неприятното е, че вие не знаете нещата, които ме интересуват, тоест местните суеверия. Едва ли ще повярвате колко много суеверия има из по-отдалечените места. Ето, има едно село в Девъншир. Свещеникът е трябвало да отстрани няколко древни гранитни менхира 1 1 Менхир — от бретонски „мен“ — камък и „хир“ — дълъг; изправени каменни блокове с култово предназначение от бронзовата епоха. — Б.пр. , забити близо до черквата, защото хората упорито обикаляли около тях по някакъв стар ритуал всеки път, когато в селото имало смърт. Невероятно е как оцеляват старите езически ритуали.

— Имате право — каза лорд Уитфийлд. — Просвещение — ето от това имат нужда хората. Казах ли ви, че подарих на града цяла библиотека? Преди беше голям стар дом, който продаваха на безценица — а сега е една от най-хубавите библиотеки…

Люк се постара да предотврати възможността разговорът да се насочи към деянията на лорд Уитфийлд.

— Чудесно — каза той. — Прекрасно дело. Отлично сте доловили старовремското невежество, което се шири наоколо. Е, от моя гледна точка аз точно от това имам нужда. Стари обичаи, стари истории, по нещичко за древни ритуали като…

И той почти буквално предаде съдържанието на цяла страница от една статия, която беше прочел за случая.

— Най-интересните обичаи са свързани точно с погребенията — завърши. — Погребалните обичаи и ритуали винаги надживяват всички други. Освен това по една или друга причина хората на село обичат да си говорят за смърт.

— Погребенията им доставят удоволствие — съгласи се Бриджит.