Агата Кристи - Смъртта на лорд Еджуеър

Поаро се предаде. Махна отчаяно с ръка и си тръгнахме. Това беше едно позорно изгонване.

Дожаля ми за Поаро. Този път бомбастичността му удари на камък. За херцога на Мъртън един детектив, макар и известен, очевидно стоеше по-ниско и от хлебарка.

— Тук май се провалихме — отбелязах аз със съчувствие. — Този човек е истински татарин. А защо всъщност искахте да се срещнете с него?

— За да разбера дали ще се жени за Джейн Уилкинсън.

— Но тя вече го потвърди.

— А! Така значи. Но, приятелю, нима не разбирате, че тя винаги казва това, което й е угодно? Може би е решила да се омъжи за него, а той, бедният, да няма и понятие за това нейно решение.

— В края на краищата той ви отпрати доста безцеремонно.

— Да, така би постъпил и с всеки журналист — Поаро се подсмихна. — По-важното е, че нещата се изясниха!

— Как разбрахте? По държанието му ли?

— Ни най-малко. Забелязахте ли, че пишеше писмо?

— Да.

— Eh bien , още като млад полицай в Белгия разбрах колко важно е да умееш да четеш обърнат текст. Да ви кажа ли какво пишеше там? „Скъпа моя, вече не издържам на това чакане с месеци. Джейн, божествена моя, мой прекрасен ангел, не намирам думи да ви изкажа какво означавате за мен. Вие, която страдахте толкова много! Вашата нежна и чувствителна природа…“

— Поаро! — извиках възмутено.

— Беше стигнал до това място: „Вашата нежна и чувствителна природа — аз я познавам най-добре.“

Наивното самодоволство на думите му ме разстрои ужасно.

— Поаро — отново извисих глас, — не можете да постъпвате така. Не можете да надзъртате в лично писмо.

— Това са глупости, Хейстингс. Как така да не мога да направя нещо, което вече съм направил?

— Но… но това е нечестна игра!

— Това съвсем не е някаква игра и вие го знаете. Убийството е сериозна работа, Хейстингс. Освен това не ви съветвам да употребявате израза „нечестна игра“. Вече не се казва така. Съвсем наскоро открих, че младежите се смеят, като го чуят. Mais oui , младите красиви момичета ще ви се изсмеят, ако кажете „нечестна игра“ вместо „по спортсменски“.

Замълчах. Не можех да възприема постъпката на Поаро с безразличие.

— Беше напълно излишно — проговорих най-накрая. — Ако му бяхте обяснили, че сте ходили при лорд Еджуеър по молба на Джейн Уилкинсън, щеше да се отнесе към вас съвсем различно.

— А! С тази разлика, че не можех да постъпя така! Джейн Уилкинсън беше моя клиентка и не е редно да обсъждам с друг това, което ми е доверила. Тук става дума за дискретност. Не би било почтено да говоря пред него.

— Почтено!

— Точно така.

— Но тя ще се омъжва за него.

— Което съвсем не значи, че няма тайни от него. Представите ви за брака са доста старомодни. Предложението ви е неизпълнимо. Нито за миг не трябва да забравям честта си на детектив, защото тя е нещо много сериозно, Хейстингс.

— Да, да, при това явно е доста разтегливо понятие.

Посещението, с което бяхме удостоени на другата сутрин, по моему беше най-голямата изненада през целия този случай.

Бях в стаята си, когато Поаро се вмъкна вътре с грейнали очи.

— Mon ami , имаме посещение.

— Кой е дошъл?

— Херцогиня Мъртън, вдовицата на херцог Мъртън.

— Боже господи! Какво иска?

— Слезте долу с мен, mon ami , и ще разберете.

Не се бавих нито миг. В стаята влязохме заедно.

Херцогинята беше дребна жена с гърбав нос и властен поглед. Независимо от ниския й ръст, не бих се осмелил да я нарека набита. Старомодното черно облекло не й пречеше да бъде истинска grande dame . Стори ми се безжалостна по характер. Тя притежаваше всички качества, които липсваха у сина й. Дамата имаше изключително силна воля — от нея сякаш се излъчваше някаква властна сила. Нищо чудно, че цял живот се бе разпореждала с всички около себе си.

Тя вдигна лорнета към очите си и огледа първо мен, а след това и моя приятел. После се обърна към него. Гласът й прозвуча ясно и категорично — глас, свикнал да командва и нетърпящ неподчинение:

— Вие ли сте мосю Еркюл Поаро?

Приятелят ми се поклони.

— На вашите услуги, херцогиньо.

Тя се извърна към мен.

— Капитан Хейстингс е мой приятел и ми помага в разследванията.

В погледа й моментално се появи подозрение, но все пак кимна в знак на съгласие.

Седна на стола, който Поаро й предложи.

— Дошла съм за съвет по твърде деликатен въпрос, мосю Поаро, и настоявам за пълна дискретност по отношение на това, което ще ви кажа.