Агата Кристи - 16:50 от Падингтън

Люси погълна цялата информация, като продължаваше да предлага чай на осведомителката си. Най-накрая госпожа Кидър се изправи неохотно.

— Доста се почерпихме тази сутрин — каза тя учудено. — Искаш ли да ти помогна с картофите, мила?

— Те вече са готови.

— Наистина се справяш чудесно! Е, аз да си ходя, след като няма какво повече да правя тук.

Госпожа Кидър си тръгна, а Люси разполагаше с време да изтърка кухненската маса — нещо, което искаше да направи, но го отлагаше, за да не обиди госпожа Кидър, защото това беше нейно задължение. После почисти сребърните прибори, докато заблестяха. Приготви обеда, изми и прибра съдовете и в два и половина бе готова да започне разследването. Постави на поднос приборите за чая, сандвичи, хляб и масло и ги покри с влажна салфетка, за да останат свежи.

Обиколи градините, в което не би трябвало да има нищо странно. В зеленчуковата градина растенията бяха засадени нарядко. Парниците бяха занемарени. Всички алеи бяха обрасли с плевели. Цветната леха около къщата бе единственото място, което не беше буренясало, и Люси предположи, че там е пипала ръката на Ема. Градинарят беше много стар, малко недочуваше и само се правеше, че работи. Люси го заговори любезно. Той живееше в една къщичка до голямата конюшня.

От нея излизаше алея, която водеше през парка. Беше оградена от двете страни, преминаваше под сводестия железопътен надлез и стигаше до малка задна уличка.

През няколко минути по главната жп линия с грохот преминаваше влак. Люси наблюдаваше влаковете, когато намаляваха скорост, правейки острия завой покрай имението на Кракънторп. Премина под железопътния надлез и излезе на уличката. Тя, изглежда, рядко се ползваше. От едната й страна беше железопътният насип, а от другата — висока стена, която ограждаше големи фабрични сгради. Люси вървя известно време, докато стигна до улица с малки къщички. Наблизо се чуваше бученето на движението от главния път. Тя погледна часовника си. От една къща излезе жена и Люси я спря.

— Извинете, бихте ли ми казали дали тук някъде има телефонен автомат?

— В пощата, веднага след като завиете по пътя.

Люси й благодари и се отправи към сградата — комбинация от магазин и поща. В единия край имаше телефонна кабина. Влезе вътре и позвъни. Помоли да я свържат с госпожица Марпъл. Отговори остър, лаещ женски глас:

— Тя си почива. Не смятам да я безпокоя! Нуждае се от почивка — възрастна жена е. За кого да предам?

— За госпожица Айлсбароу. Няма нужда да я безпокоите. Просто й предайте, че пристигнах и всичко върви добре. Когато науча нещо ново, ще я уведомя.

Тя затвори телефона и се отправи обратно към Ръдърфорд Хол.

— Мисля, че няма да имате нищо против да поиграя малко голф в парка? — попита Люси.

— О, не, разбира се. Обичате ли голфа?

— Не съм много добра, но искам да си поддържам формата.

— По-приятно упражнение, отколкото просто да отидеш на разходка.

— Човек няма къде да се разходи, освен тук — изръмжа мистър Кракънторп. — Нищо друго, освен тротоари и жалки, малки, отрупани като кутии къщи. Бих искал да съм господар на земята си и да построя още такива. Но няма да стане, докато не умра. А аз няма да умра, за да направя услуга на някого. Обещавам ти! Няма на никого да направя услуга.

Ема Кракънторп каза кротко:

— Недей, татко!

— Знам какво си мислят и какво чакат. Всички те. Седрик и тази хитра лисица Харолд със самодоволното си лице. Що се отнася до Алфред, чудя се дали не му е хрумвало да ме пречука. Не съм сигурен дали не се опита да го стори на Коледа. Имах доста странно усещане. Куимпър се притесни. Зададе ми куп дискретни въпроси.

— От време на време всеки получава храносмилателни смущения, татко.

— Добре, добре, кажи направо, че ям прекалено много! Нали това имаш предвид? И защо ям толкова много? Защото има твърде много храна на масата, прекалено много. Разточително и екстравагантно. А този факт ми напомни за теб, млада госпожице. Изпрати пет картофа за обед — и то доста големи. По два картофа на човек са достатъчни. Така че в бъдеще не изпращай повече от четири. Единият, който остана днес, е прахосан.

— Не е прахосан, мистър Кракънторп. Смятах довечера да го сложа в испанския омлет.

— Аха! — докато излизаше от стаята с табличката за кафе, Люси го чу да казва: — Хитра млада жена, която винаги има готов отговор. Но пък готви добре и е хубавичко момиче.

Люси Айлсбароу извади лек железен стик за голф от комплекта, който предвидливо беше взела със себе си, и се запъти към парка, като прескочи оградата.