Агата Кристи - 16:50 от Падингтън

Люси Айлсбароу попадна веднага на много сериозен дефицит — липсата на всякакъв вид квалифицирана домакинска помощ. За най-голямо удивление на своите приятели и състуденти тя навлезе в сферата на домакинските услуги.

Успехът й бе незабавен и сигурен. Сега, след като бяха изминали няколко години, тя беше известна по целите британски острови. Беше нещо съвсем обичайно жените да кажат весело на своите съпрузи: „Всичко ще бъде наред. Мога да дойда с теб в Щатите. Наех Люси Айлсбароу!“. Характерното за Люси Айлсбароу беше, че щом кракът й стъпеше в някоя къща, тревогите, грижите и тежката работа изчезваха от нея. Люси Айлсбароу вършеше всичко, поемаше грижата за всичко, уреждаше всичко. Тя бе невероятно компетентна в която и да било област. Грижеше се за възрастни родители, гледаше малки деца, обслужваше болните, готвеше превъзходно, разбираше се добре с всякакви стари свадливи прислужници, ако имаше такива (обикновено нямаше), беше тактична с непоносимите хора, успокояваше закоравелите пияници, отнасяше се чудесно с кучетата. Най-доброто от всичко беше, че за нея нямаше значение какво върши. Търкаше кухненския под, копаеше в градината, чистеше кучешките мръсотии и носеше въглища.

Един от принципите й беше никога да не поема ангажименти за продължително време. Обичайният й срок беше две седмици, а при изключителни обстоятелства — най-много месец. За тези две седмици обаче човек трябваше да плати цяло състояние. Но животът му се превръщаше в рай. Можеше напълно да се отпусне, да замине за чужбина, да остане вкъщи, да върши каквото поиска, сигурен, че всичко е наред на домашния фронт в сръчните ръце на Люси Айлсбароу. Естествено, услугите й се търсеха страшно много. Тя би могла да се ангажира, ако поискаше, за три години напред. Бяха й предлагани огромни суми, за да остане постоянно. Люси обаче нямаше такива намерения, нито пък се обвързваше за повече от шест месеца напред. И през този период, без настойчивите клиенти да знаят, тя винаги пазеше свободни периоди, които й даваха възможност да осъществи кратка луксозна ваканция (тъй като иначе не харчеше нищо и бе добре платена) или да приеме някаква работа при внезапно повикване, ако й се понравеше поради естеството си или ако „харесаше хората“. Тъй като сега разполагаше със свободата да избира сред многобройните напористи претенденти за услугите й, тя до голяма степен залагаше на личните си предпочитания. Фактът, че си богат, не означаваше, че можеш да купиш услугите на Люси Айлсбароу. Тя имаше възможност да подбира и го правеше. Твърде много харесваше живота, който водеше, и го намираше за постоянен източник на забавления.

Люси Айлсбароу препрочете писмото на госпожица Марпъл. Те се бяха запознали преди две години, когато писателят Реймънд Уест я ангажира, за да се грижи за възрастната му леля, възстановяваща се след пневмония. Люси прие работата и замина за Сейнт Мери Мийд. Тя много хареса госпожица Марпъл. Що се отнася до госпожица Марпъл, след като видя през прозореца на спалнята си как Люси Айлсбароу умело окопава граха, тя се облегна на възглавниците си с въздишка на облекчение и започна да яде от съблазнителните ястия, които й предлагаше Люси Айлсбароу. С искрена изненада изслуша раздразнителната си възрастна прислужница как е научила „тази госпожица Айлсбароу на плетка, за която никога не бе чувала“. Наистина остана доволна и изненада лекаря е бързото си възстановяване.

Госпожица Марпъл й писа, питайки я дали би поела известен ангажимент към нея. При това доста необичаен. По всяка вероятност госпожица Айлсбароу би могла да уреди среща, на която да бъде обсъден въпросът.

За миг Люси Айлсбароу се намръщи, докато размишляваше. Тя наистина беше много ангажирана. Обаче думата „необичаен“, както и споменът за личността на госпожица Марпъл я преследваха и тя позвъни незабавно, като обясни, че не може да отиде в Сейнт Мери Мийд, тъй като в момента е на работа, но е свободна от два до четири часа следобед на следващия ден и биха могли да се срещнат в Лондон. Предложи собствения си клуб, доста странно заведение, чието предимство бяха няколкото малки кабинета, които обикновено оставаха свободни.

Госпожица Марпъл прие предложението и на следващия ден срещата се състоя.

Размениха си поздрави, Люси Айлсбароу отведе гостенката си към най-тъмния от кабинетите и каза:

— Боя се, че в момента съм прекалено ангажирана, но вероятно ще ми кажете какво бихте искали от мен?