Агата Кристи - Мъжът с кафявия костюм

Диаманти!

Запленена, аз не можех да откъсна поглед от купчинката стъкълца върху койката. Взех едно, което, ако не беше толкова тежко, можеше да бъде парченце от счупена бутилка.

— Сигурна ли сте, Сюзън?

— О, да, скъпа моя. Твърде често съм виждала необработени диаманти, за да имам някакви съмнения. А са и много красиви. Ан — бих казала, че някои от тях са изключителни. Сигурно има някаква история около тях.

— Историята, която чухме тази вечер — извиках аз.

— Искате да кажете…?

— Историята на полковник Рейс. Това не може да бъде съвпадение. Той я разказа нарочно.

— За да види какъв ефект ще има?

Кимнах.

— Какъв ефект ще има върху сър Юстас?

— Да.

Но още докато казвах това, ме обзе съмнение. Дали наистина сър Юстас беше подложен на изпитание или историята беше разказана специално заради мен ? Спомних си впечатлението, с което останах онази вечер — че съзнателно ме „обработват“. По една или друга причина полковник Рейс хранеше съмнения. Но каква беше неговата роля? По какъв начин той би могъл да е свързан с цялата тази афера?

— Кой е полковник Рейс? — запитах аз.

— Добър въпрос — каза Сюзън. — Той е доста известен ловец на едър дивеч и както го чухте да казва тази вечер — далечен братовчед на сър Лорънс Ърдсли. Всъщност за първи път го срещнах тук, на кораба. Доста често пътува до Африка. По всеобщо мнение той работи за разузнаването. Не знам дали това е вярно или не, но той определено е доста загадъчна личност.

— Предполагам, че като наследник на сър Лорънс Ърдсли е получил доста пари.

— Скъпа ми Ан, той трябва да е много богат. Знаете ли, ще бъде чудесна партия за вас.

— Не мога да сторя нищо при положение, че вие сте на борда на кораба — казах аз с усмивка. — Ох, тези омъжени жени!

— Ние наистина привличаме мъжете — промърмори Сюзън самодоволно. — А всички знаят, че съм изцяло предана на Кларънс, моя съпруг. Толкова неангажиращо и приятно е да се ухажва предана съпруга.

— Кларънс сигурно е много щастлив, че се е оженил за човек като вас.

— О, да се живее с мен с цяло изпитание. Все пак той винаги може да се скрие във Външното министерство, където си слага монокъла и заспива в някое голямо кресло. Можем да му изпратим телеграма да ни разкаже всичко, което, знае за Рейс. Обичам да пращам телеграми. А те толкова нервират Кларънс. Той винаги казва, че едно писмо би свършило същата работа. Предполагам обаче, че нищо няма да ни каже, той е ужасно предпазлив. Ето защо с него трудно може да се живее по-дълго време. Но хайде, да продължим с нашето сватосване. Сигурна съм, че полковник Рейс много ви харесва Ан. Хвърлете му няколко погледа с тези ваши дяволити очи и работата е готова. Кой ли не се сгодява на борда на кораб? Просто няма какво друго да се прави.

— Не искам да се омъжвам.

— Така ли? — каза Сюзън. — И защо не? Толкова ми харесва да съм омъжена — дори и за Кларънс!

Не удостоих с внимание нейното лекомислие.

— Просто искам да знам — казах аз, изпълнена с решимост — каква е ролята на полковник Рейс във всичко това? Той е замесен по някакъв начин.

— Не мислите ли, че той разказа тази история съвсем@@@?

— Не, не мисля. — Категорично отвърнах аз. — Той наблюдаваше всички ни внимателно. Спомняте ли си, че само част от диамантите били намерени, не всички. Може би тези тук са липсващите — или пък…

— Или пък какво?

Не отговорих направо.

— Бих искала да разбера — казах аз — какво е станало с другия младеж. Не сър Ърдсли, а — как се казваше? — Лукас!

— Все пак нещата започват да се проясняват. Всички тези хора се стремят към диамантите. Сигурно „мъжът с кафевия костюм“ е убил Надина, за да се сдобие с диамантите.

— Той не я е убил — рязко казах аз.

— Разбираме се, че я е убил, кой друг би могъл да го направи?

— Не знам, но съм сигурна, че не е той.

— Влязъл е в къщата три минути след нея и излязъл блед, като платно.

— Защото е открил, че е мъртва.

— Но никой друг не е влизал.

— Значи убиецът вече е бил в къщата, или пък се е промъкнал по някакъв друг начин. Не е нужно да минава край къщичката на портиера, би могъл да се покатери по стената.

Сюзън ме изгледа внимателно.

— „Мъжът с кафевия костюм“ — замислено каза тя. — Интересно кой ли е бил той? Във всеки случай „лекарят“ от метрото и той са един и същи човек. Той е имал време да си свали грима и да проследи жената до Марлоу. Тя и Карстън е трябвало да се срещнат там — и двамата са имали разпореждане за оглед на същата къща, а щом са взели толкова сложни предпазни мерки срещата им да изглежда случайна, сигурно са подозирали, че ги следят. Въпреки това Карстън не е знаел, че неговият преследвач е „мъжът с кафевия костюм“. Всичко това е съвсем ясно, не мислите ли, Ан.