Крис Муни - Изчезналите

— Разбирам негодуванието ви. Вижте какво предлагам: дайте ми името и адреса на лицето, на което сте прехвърлили собствеността, и аз ще видя дали не мога да ви спестя едно ходене до регистрационната служба.

— Не помня името. Копието от документа е у дома. Ще ви позвъня утре заран. Как ви беше името?

— Господин Престън, въпросът е наистина спешен и трябва да се уреди още сега. Няма ли на кого да позвъните у дома?

— Не. Живея самичък. Впрочем… момент… Изпратих му ръководството.

— Моля?

— Когато дойде за колата, не разполагах с оригинално ръководство за поддръжка и експлоатация. Той го искаше и му обещах да го потърся. Даде ми адрес, на който да го изпратя. Записал съм го в бележника си… Ето… Карсънлейн 15 в Глен, Ню Хампшир.

— А името?

— Даниел Бойл.

Човекът на Банвил в регистрационната служба на Масачузетс е успял вече да координира действията си със своя колега от Ню Хампшир. Според тамошния компютър Даниел Бойл е продал пикапа си преди два дни, но още не е върнал номерата. Никакви данни за покупка на астон мартин не съществуват.

Нюхампширското управление изпраща снимката на Бойл от шофьорската му книжка.

Върху дисплея се появява самата книжка — бял от мъжки пол, четирийсет и осем годишен. Косата е руса и гъста, чертите — приятни, очите — наситенозелени.

Банвил прекъсва и мигом започва да набира друг номер.

— Бойл е наредил да бъде изключена телефонната му линия още преди три дни.

— Изглежда се готви за дълъг път — отбелязва Дарби.

— Може вече да е заминал. Да видим дали има мобилен. Ако има и го открием, ако го носи със себе си и го включи, бихме могли да установим местонахождението му по сигнала на клетката. Само че не разполагам с нужната апаратура в тази кола. Ще трябва да поискаме помощ от телефонната компания.

Сега Банвил разговаря с шерифската служба на околия Глен. Дарби наблюдава GPS монитора. Движат се по Деветдесет и пета на север. При тази скорост ще стигнат до адреса на Бойл за малко повече от час.

— Околийският шериф, казва се Дик Халуей, отсъства днес — съобщава Банвил. — Диспечерката му изпрати съобщение по пейджъра. Жената познава добре района — шест-седем стари къщи, пръснати около езеро. Доста изолирано място. Не си спомня Даниел Бойл, но познава майка му, Касандра. Живяла на това място дълги години, преди да изчезне.

— Диспечерката си спомня тия неща?

— Глен е малко място със сплотено население. Жената, с която разговарях, е израснала там. С изненада научи, че Бойл се е завърнал. Тя смяташе, че къщата е необитаема от години. Каза ми още нещо интересно. Към края на седемдесетте години Алиша Крос, момиче от околността, също изчезва. Тялото така и не е открито. Сега тя ще провери дали този Бойл е бил в кръга на заподозрените лица.

Дарби усеща как се подрежда пъзелът.

— За колко време хората от тази околия са в състояние да мобилизират специалния си отряд?

— Те живеят на различни места. След подаване на сигнал от страна на Халуей трябва поне час-два, само за да се съберат.

— Да изпратим една патрулна кола до дома на Бойл — да проверят дали е там?

— Не искам да го подплашим. Нашата кола е направена да прилича на пикап от телефонната компания. На по-малко от час път сме. Да вървим там и да разберем има ли го, няма ли го. Ако лагондата е в гаража, звъним на Халуей за подкрепление.

— Не ми се ще да пипаме толкова грубо. Ако Бойл види полицай пред къщата си, може да убие Каръл и останалите жени.

— Така е. Уошингтън — този, дето ни вози в момента. Да го издокараме като телефонен техник. Неговата мутра не е излизала по телевизията и Бойл няма как да го разпознае. Ако повярва, че е телефонен техник, може да прояви по-голяма отзивчивост и да ни отвори. А стори ли го, все едно сме го пипнали.

Даниел Бойл е изкарал по-голямата част от живота си без куфари. Армията го е приучила да се задоволява с най-необходимото. Няма кой знае какъв багаж.

Първоначално възнамерява да тръгне в неделя, след като приключи със задълженията си в мазето. Положението се променя днес в ранния следобед, когато Ричард му изпраща съобщение: „Открити останки в гората. Тръгвай незабавно“.

Бойл вижда новината по Първи канал. Белхамската полиция е открила човешки останки, заровени в близката гора. В съобщението не се казва какво точно е намерено и по какъв начин полицията е стигнала до тази находка. Няма репортаж от мястото на събитието, така че не може да разбере къде именно са намерени уличаващите доказателства.