Крис Муни - Изчезналите

Когато през 1998 година Славик се премества в Атланта, специален агент Евън Манинг е помолен да окаже съдействие при разследването на три случая с изчезнали жени. Представил се като служител от бензиностанция, Славик напада агента, който успява обаче да изпълзи настрани, преди да изгуби съзнание. Славик изчезва.

Ситуацията се променя тази заран, когато в осем нула нула системата подава сигнал за съвпадане на кръвния профил, оставен от престъпника в дома на отвлечена в Масачузетс тийнейджърка, с този на Ърл Славик.

Докато самолетът се отделя от пистата, никой не обелва дума. Хората от екипа знаят, че ще кацнат във военновъздушна база край Портсмут, Ню Хампшир. Оттам военен хеликоптер тип „Блек Хоук“ ще ги закара в командния пункт, установен в Люистън.

Командирът на групата, Колин Къни, сваля слушалките от главата си. В продължение на няколко минути преглежда своите бележки, а сетне се обръща към хората:

— Значи, момчета, положението е следното: разпечатаната на компютърен принтер карта, открита рано тази сутрин, е идентифицирана в нашата лаборатория като част от комплект, въведен в интернет предимно за нуждите на туристи. Тук късметът ни поработва. Преди две седмици в сайта е влизал мъж, живеещ на Седър роуд в Люистън, Ню Хампшир. Оперативните са вече на място. Направили са оглед. Нашият човек е. Славик.

— Дано си седи на задника този път — обажда се Сами Дибатиста.

Нервен смях оглася самолета.

— Един „Блек Хоук“ — израз на съпричастност от страна на нашите приятели във военновъздушната база — е направил преди малко няколко снимки на къщата — съобщава Къни. — Районът е гъсто обрасъл с дървета, но това ще бъде преимущество за нас. Сградите са три: самата къща, доста голям гараж — до момента са засечени два пикапа — и един бункер. Всичко това е оградено с мрежа и бодлива тел, има охранителни камери, инфрачервени алармени системи и каквото още ви дойде наум. — Къни млъква за момент. Иска следващите му думи да попият добре в съзнанието на неговите подчинени. — Славик е прекарал дълго време в тренировъчната база на „Десница Господня“ в Арканзас. Той не само умее да стреля, но минава и за експерт по взривяване. Всички знаете, че успя да вдигне във въздуха цяла болница с помощта на торова бомба и пластмасов детонатор домашно производство, натъпкани в камионетка на федералната колетна служба. Освен това ликвидира двама наши агенти с помощта на скрит в изоставен уж пикап динамит. Когато проникваме в имота, не бива да забравяме възможността сградите да се окажат съответно подготвени. Докато стигнем, ще бъде вечер. От разузнаването съобщават, че там има и други хора — може би пристигнали за уикенда войнствени задници, които е рекрутирал за своето движение. Искам да го ударим светкавично и неотразимо. Доколкото зависи от мен, нямам желание сражението да се повтаря.

Всички си спомнят за катастрофата при Уеко, когато федерални агенти избиха сума ти членове на сектата „Клонка Давидова“.

Къни поглежда двамата най-добри снайперисти — Сами Дибатиста и Джим Хагман.

— Вие няма да откривате огън, преди да съм разпоредил аз лично, ясно ли е?

Двамата кимват. Къни няма грижа за тях — виждал ги е в действие и е наясно с потенциала им.

— Не знаем колко жени е затворил Славик при себе си — продължава той. — Влизаме с мисълта, че са живи. Тяхното спасяване е приоритет. Това е тактическа операция — никакви преговори. И едно нещо за последно: операцията си е чисто вътрешна работа. Няма да ни притесняват действия на местните или други федерални агенти. Оперативните са съсредоточили на място нужните технически и тактически средства. Това е. Въпроси?

Сами Дибатиста пита онова, за което си мислят всички:

— Какво правим, ако Славик реши да се бие?

— Най-простото нещо — отговаря Къни. — Застрелваме кучия син.

Компютрите в службата за регистрация и контрол на МПС в щата Масачузетс са отчайващо бавни. Повече от два часа им отиват, за да съставят двайсет страници списък на лицата, които притежават или са притежавали някога един от дванайсетте внесени в САЩ астон мартин лагонда.

Дарби проучва листовете в търсене на по-нови собственици, докато Банвил говори по една от защитените линии в служебната кола. Изтекли са над четири часа, откак федералните са им отнели разследването. В същото време той е организирал малоброен екип от доверени инспектори, които да водят собственото му разследване по възможно най-дискретен начин.