Крис Муни - Изчезналите

Затваряй си плювалника.

Сто на сто ще те екстрадират в щат, където има смъртно наказание. Ще те вържат здраво върху една маса и ще ти забучат иглата. А последния глас, който ще чуеш, Дани, ще бъде моят. Ще си умреш в самота — също като мене.

Няма да им се даде. Няма да умре самотен в някоя идиотска клетка. Трябва да се добере до колата си или до пикапа на полицията. Знае едно място, където може да се покрие и да изчака, докато измисли как да се засели отново някъде.

Шофьорът излиза от пикапа. Банвил отмята пеша на сакото си.

Бойл зарежда четири патрона в пушката. Останалите натъпква по джобовете и тръгва към стълбите.

Дарби наблюдава къщата през перископ.

По пътя си е представяла някаква съборетина, схлупена къщурка с хлътнала веранда и счупени стъкла по прозорците. А сега се озовава изправена пред сграда, която с нищо не отстъпва на богаташките къщи в Уестън, Масачузетс — просторна старинна постройка в колониален стил, с множество тежко мебелирани стаи и електронни съоръжения по последна дума на техниката. Градински лампи осветяват красива алея, застлана с тухли. Храстите покрай нея са акуратно подрязани.

В гаража има ръждясал отстрани и по предния капак астон мартин лагонда. Банвил й е съобщил новината по радиостанцията. Дарби е оборудвана с апарат, използван от Тайната служба — миниатюрна кутийка, прикрепена към колана, микрофон отвътре на якето и почти незабележима слушалка с антена в ухото.

Дарби иска да повика подкрепление, но Банвил не ще да губи време. Край колата са приготвени кашони — Бойл се готви да офейка. Събирането на специалния отряд от Ню Хампшир ще отнеме прекалено много време, а се предполага, че Каръл, както и другите жени, са все още живи, затворени някъде в къщата. Трябва да обезвредят Бойл незабавно.

Вътре има някой. От антрето на партера струи светлина на самотна лампа, а Дарби е сигурна, че забеляза някакво движение в един от прозорците на горния етаж.

Глен Уошингтън, облеченият в кафяво яке и панталони инспектор, звъни на входната врата.

Телефонен звън. Не от стената, а от джоба й — мобифона на Куп. Тя се обажда.

— Открихме Пътника — казва Евън Манинг. — Живее в Ню Хампшир. Наложи се специалният екип да го неутрализира. Само толкова мога да ти кажа за момента.

— Убеден ли сте, че е той?

— Абсолютно. Мъжът, когото специалните неутрализираха, е същият, който ме нападна при бензиностанцията. Върху китката има същата татуировка, каквато си е направил Джон Смит. Помниш ли какво ти казах по повод оня пакет? С дрехите на Каръл?

Дарби отново насочва вниманието си към къщата.

— Казахте, че такива пликове не се произвеждат вече — компанията фалирала отдавна.

— Точно в този момент пред мене има цял куп от тях. Абсолютно същите. Тук има и стара електрическа пишеща машина IBM, компютър, фотопринтер и хартия за него. Не мога да кажа със сигурност дали са същите, преди да ги изследват в лабораторията. Открихме и няколко подслушващи устройства от различен вид.

— А къде е Каръл?

Уошингтън отново звъни на входната врата.

— В момента я търсим. Съжалявам за случилото се неотдавна. Не го исках, но не аз съм взел решението за това.

Вратата се отваря.

В слушалката прозвучава гласът на Уошингтън:

— Добър вечер, господине. Аз съм от телефонната…

Изстрел от мощна ловна пушка го отхвърля назад от верандата.

Дарби изпуска мобифона и гледа как Банвил измъква пистолета си, за да изпрати два куршума през входната врата. Бам! Изстрел от ловната пушка прави на парчета част от гредата над Банвил и по гърба му се посипват дървени отломъци.

Дарби вдига мобифона от пода. Евън тъкмо пита:

— Какво става там, Дарби? Обади се.

Тя прекъсва разговора и набира 911, за да извика подкрепление и линейка.

Когато поглежда отново в окуляра на перископа, мярва за миг фигурата на Банвил, която хлътва през входа. Уошингтън лежи възнак, притиснал гърди с длан.

Дарби изскача през задната врата и тича към мястото на шофьора, за да се настани с омекнали крака зад волана и да установи с облекчение, че ключовете се полюшват от контакта. Запалва двигателя и хвърля цялата си тежест върху педала на газта, подскача върху седалката, когато машината прекосява с рев градинката пред къщата. В ушите й се разнасят гърмежи — Банвил стреля в групи от по два изстрела.

Дарби спира колата между къщата и легналия Уошингтън, за да я използва като предпазен щит, и скача към ранения.