Крис Муни - Изчезналите

Дарби си спомня апаратурата, която видя у федералните във връзка с един случай, по който работиха миналата година с Куп. Тя служеше за подслушване и бе обемиста и неугледна. Ако и престъпникът използва подобна, ще му се наложи да я разположи в задната част на пикап.

Банвил вдига слушалката.

— Къде си? — пита го Дарби.

— Връщам се от Лин. Тази заран ми се обаждаха във връзка с нашето момче, М. Н. През последните два месеца пребивава в дома на приятелката си. Носи трийсет и девети номер, не притежава боти, а съществуват и поне двама души, които са готови да се закълнат, че е бил непрестанно пред очите им, докато е траело отвличането на малката Кранмър. Мисля, че спокойно можем да го заличим от списъка. Мобилизирахме всички известни педофили от района. В момента са в участъка.

— След колко време ще пристигнеш в Белхам?

— Вече съм пристигнал. Какво има?

— Кажи къде си.

— Току-що спрях за едно кафе при Макс на Еджъл роуд.

Дарби познава мястото.

— Не мърдай оттам. Пристигам до десет минути.

Преди да потегли се обажда на Куп. После отново излиза, като решава да стигне до заведението пеша. Ще стане по-бързо, отколкото с колата в това движение, а и така ще има време да подреди мислите си.

Даниел Бойл стои от другата страна на улицата и гледа как Дарби Маккормик бърза по нея с ръце в джобовете на якето си. Пита се накъде ли се е запътила.

В продължение на изминалия час, докато облепва с плакати околните къщи, докато ги пъха под чистачките на автомобилите и в пощенските кутии, той слуша шумовете от движенията на Дарби и партньора й в къщата. В джоба му има шестканален приемник, с чиято помощ има възможност да прослушва всеки от поставените вътре шест микрофона.

Чул е изцяло разговора помежду им, проведен в стаята на Каръл. След като мъжът излиза, Дарби продължава да се суети известно време в същото помещение, преди да се насочи към спалнята на майката. Там проявява голяма активност, особено близо до най-долния рафт на библиотечката, където е сложил един от своите предаватели.

После отново се връща в стаята на Каръл и след около половинчасово ровене там пак отива в кухнята. Не разменя нито дума с партньора си. След няколко минути вече е на предната площадка и се обажда някому по клетъчния телефон.

Защо й е да излиза навън, та да звъни по телефона? Ако е открила нещо интересно, някакво ново доказателство, защо да не се обади веднага отвътре? За какво й е да излиза?

Бойл е разположил устройствата си по места, където никой не би трябвало да си завира носа. Да не е открила някое от тях?

Ясно, че е намерила нещо . Докато говори по телефона, видът й е или нервен, или развълнуван, а тя самата оглежда цялата улица, сякаш знае, че той е някъде наоколо, скрит сред тълпите доброволци. Видяла го бе да куцука към оня стълб, за да сложи върху него афиш. Нарочно симулира това накуцване, за да се обясни логично обстоятелството, че не се отдалечава много-много от къщата. Полицаят, който раздава афишите, няма вид да изпитва някакви подозрения в това отношение.

Бойл гледа как Дарби завива надясно по Дръмънд. Иска му се да я последва и да разбере къде отива.

Но не. Прекалено е рисковано. Тя го е видяла вече. Ако иска да бъде в безопасност, трябва мигом да се разкара оттук.

Бойл превключва приемника към устройствата в кухнята и закуцуква по посока на колата си. В слушалките чува само шум от стъпки.

Звуците стават все по-неясни. Апаратурата в колата е значително по-мощна. Полицаите, без съмнение, ще се интересуват от пикап, затова той се спира на един стар астон мартин лагонда — същата кола, която са карали дядо му и баща му. Двигателят и трансмисията са чисто нови, но външният й вид плаче за боя. Старата е започнала да се лющи на парченца и рула, особено по ръждясалите места.

Бойл взема новия си блекбъри. Този телефон му бе даден от Ричард едва снощи. Снабден е с шифровъчно устройство, така че не може да бъде подслушан от полицията или от когото и да било другиго. Откраднатият апарат е препрограмиран, така че не може да бъде проследен от телефонната компания.

— Какво прави Дарби?

— Продължава да върви — отвръща Ричард. — Питам се дали не е намерила „бръмбарите“, които си заложил в къщата.

— И аз това се питам. Какво предлагаш да направим?

— Трябва да приемем, че ги е открила. Откъде ги купи?

— Не съм ги купувал — собствено производство са.

— Добре. Не ще може да ги проследи. Имаш ли останали от тях?