Крис Муни - Изчезналите

Каръл блъсва глава в нещо твърдо и надава вик, докато се дръпва рязко назад, почти пада.

Не е стена. Определено не е — липсва коравата, груба плоскост. Това е нещо по-различно. Какво? Каквото и да е, то се е изпречило на пътя й.

Точно пред нея блещука миниатюрна зеленикава светлина.

Мъжът с маската е застанал зад някаква камера.

Блясва светкавица, ослепителната бяла светлина сякаш реже очите й. Заслепена, Каръл отстъпва. Блъсва се в мивката, препъва се и пада.

Втора светкавица.

Каръл пълзи настрани, а пред очите й блясват и угасват бели експлозии. Поредна светкавица — и тя блъсва глава в ъгъла. Попаднала е в клопка.

Дарби излиза рано на другата сутрин — още не е съмнало.

Пет-шестима униформени се занимават с движението, мъчат се да въведат някакъв ред сред десетките патрулни и необозначени полицейски коли, репортерски микробуси и автомобили на любопитни, които се стичат към къщата на Кранмър. Малка армия доброволци, снабдени със снимки на Каръл, се готви да претърсва околността.

Вниманието на Дарби е привлечено от служители на щатската гвардия, които държат на каишка служебни кучета. Видът им я изненадва. Поради вечния недостиг на средства кучета следотърсачи обикновено не се водят при случаи на изчезвания.

— Кой ли е развързал кесията за песовете? — чуди се и Куп.

— Сигурно от фондацията „Сара Съливан“ — отвръща Дарби.

Тази фондация носи името на отвлечено преди няколко години в района момиче. Баща й, Майк Съливан, местен предприемач, основава фонда, за да се финансират с негова помощ допълнителни мероприятия при издирване на изчезнали.

Дарби трябва да изчака полицаите да отстранят бариерите. Завиват зад ъгъла, репортерите съзират колата им и ги нападат като лешояди с въпроси.

Когато най-накрая стигат до къщата, ушите й кънтят. Дарби затваря вратата зад себе си и оставя чантата на пода на долния етаж. Качва се горе и медният дъх на кръв става по-ясно доловим.

Спалнята на Даян е все така спретната и подредена, каквато я видя първия път. Едно чекмедже е леко издърпано, вратата на дрешника е открехната. Върху пода се вижда портативен сейф, огнеупорен, от вида, който обикновено се използва за съхраняване на важни документи.

Навярно майката на Каръл е дошла да си вземе някоя дреха, докато експертите обработват превърналата се в местопрестъпление къща. Дарби си спомня как сама събираше дрехи в собствената си спалня, преди да се отправи към хотела, докато от прага я наблюдаваше инспектор.

Влиза в стаята на Каръл. През прозорците нахлува златиста светлина, предвестник на зората. Поглежда посипаните с прах за открояване на пръстови отпечатъци повърхности, мъчи се да изключи от съзнанието си кучешкия лай, както и виковете на репортерите, които се смесват с нескончаем вой от автомобилни клаксони.

— Какво по-точно искаме да открием? — пита Куп.

— Нямам представа.

Дрехите на момичето висят на телени закачалки в дрешника. Някои блузи и панталони все още носят етикетчета, каквито се използват в магазините за втора употреба и при домашните разпродажби. Обувки и маратонки са подредени в две спретнати редици съобразно сезона: летните — отзад, а отпред — есенните и зимните боти и маратонки.

От прозореца край бюрото се вижда мрежа на ограда, както и съседски двор с простор за пране от верандата до едно дърво. На земята, полузаровена в пръстта, сред избуяли бурени лежи дървена стълба. Смачкани кутии от бира и множество фасове красят почвата. Дарби се пита какво ли е мислела Каръл за тази гледка, как е съумявала да не й обръща внимание, да не се дразни от нея.

Повърхността на бюрото е чиста, предметите там са старателно подредени. Множество цветни моливи са разпределени в стъклени бурканчета. В средното чекмедже се намира прилично изработена с въглен скица на приятеля, потънал в четене върху кафявото кресло от долния етаж. Каръл е нарисувала даже лентата, с която е облепена една от облегалките на съоръжението.

Под рисунката лежи албум с вестникарски изрезки, съдържащи биографични подробности, свързани с успели жени. Каръл е подчертала някои пасажи, а в полетата личат забележки от рода на „да се запомни!“ и „важно!“. Към средата на албума се мъдри надпис с дебели, оставени от черен маркер букви: „Зад успеха на всяка жена се крие самата тя“.

Един класьор съдържа статии, свързани с тайните на женската красота. Частта, озаглавена „Практика“, е посветена на разнообразни диети. За да осигури по-голяма сила на внушението, Каръл е залепила снимка на подчертано слаба квазизнаменитост с огромни очила.