— Нямах нищо против. Пък и ти се искаше да се изтъкнеш, без да се набива много-много на очи. Беше на петнайсет и се бе справил със ситуацията. През онзи ден си казах: искам това момче да работи за мен, когато възмъжее, и ти дадох визитката си. И сега ти позволявам да се перчиш, защото накрая винаги излизаш, както споменах снощи, чист като сълза. Шериф си вече седем години. Шериф. И си почти толкова известен, колкото онзи пътуващ цирк от ФБР, Мелвин Първис 48 48 Мелвин Първис-младши (1903–1960) — агент на ФБР, заловил повече „обществени врагове“ от всеки друг агент на бюрото. — Бел.прев.
.
Макмеън направи пауза, за да отпие от кафето си.
— Чу ли новините? Късно снощи Първис е спипал Дилинджър, след като някой му подшушнал къде е. Погнали го като излязъл от кино „Биограф“ в Чикаго. Застреляли го в една съседна уличка.
Карл не беше преглеждал вестниците и поиска да узнае всички подробности. Дали го е застрелял Първис. Колко пъти са ударили Дилинджър. Дали е умрял на място. Била ли е Били Фрешет с него. Само че вместо това попита:
— Кой филм са прожектирали?
Макмеън вдигна поглед от рохките си яйца:
— Карлос ли говори сега? Хлапето, което иска да знае кой филм е гледал за последно Дилинджър? Нямам представа, но сигурно ще пишат за това във всички вестници.
На влизане в съда все още говореха за Белмонт, а Карл не спираше да си задава въпроса защо ли му е притрябвало да убива Нанси Полис. Макмеън каза:
— Знаел е, че няма да си държи устата затворена. Какво друго?
Говориха и за това къде ли може да е сега.
— Закле се, че ще се разправи с мен — рече Карл, — така че разчитам на думата му. Само че ако сложиш охрана пред дома ми, ще изчака. Нищо чудно да се вбеси и да ми се обади по телефона, за да се оплаче или да каже нещо смешно. Вече е известен престъпник, но няма представа как да се държи като такъв. — После продължи: — Освен когато е застрелял Нанси Полис. Нека разбере, че съм отседнал при баща си. Може дори Тони, онзи писател от „Истински детектив“, да се свърже с него и да се изпусне. Ще продължи да ме търси у дома, само че мен няма да ме има. После ще позвъни в службата, но ще му кажат, че съм в отпуск. Няма да повярва, но пък може да си даде сметка, че съм във фермата. Тони му е споменавал, че обичам да ходя там, знам го от първа ръка.
— Ако те потърси в службата — рече Макмеън, — ще предупредя Евелин да му каже къде може да те открие, както правим обикновено. Карл, мисля, че може би най-после ще приключим тази работа.
— За това си мечтае всяко селско момиче — каза Лули. — Да се излежава в разкошен хотел и да й прислужват. Но след втория ден започнах да си мисля: „Кога най-после ще застреля онзи тип?“ Карл тъкмо я беше докарал от „Мейо“.
— Не го застрелях — рече той.
— Но той се опита, нали?
— Теса е като Бууб Макнът 49 49 Бууб Макнът — герой от рисуваната поредица със същото име; несръчен добряк, който не прави нищо както трябва. — Бел.прев.
, няма представа какви ги върши. Само че следващия път, когато трябва да се покрия…
— Я чакай малко…
— Искам да кажа, следващия път, когато се наложи да се разделим. Тъкмо сега се задава една сходна ситуация, един тип иска да ме застреля.
— Зная — Джак.
— Само че този път ще бъда във фермата.
— И…?
— Не искам да идваш.
Каза го съвсем спокойно.
— Защо не?
— Не искам да те застрелят заради мен.
— Защо? Понеже сме „партньори“? За какъв се мислиш, за Том Микс 50 50 Томас Микс(1880–1940) — популярен актьор, който играе ролята на добър каубой, защитник на справедливостта. — Бел.прев.
?
Лули вече беше повишила глас и му каза напълно откровено:
— Кретен такъв, двамата на практика сме женени. Когато сме разделени, ми липсваш, понеже не мога да спра да те обичам. Миличък, обичам те само като те гледам, дори когато не знаеш, че го правя. Ако ще сме разделени през цялото време, по-добре да стана монахиня. Може дори да стана католичка, за да видя дали вторият ми баща, мистър Хагенлокър, ще успее да ме изгори на позорния стълб. Карл, просто трябва да бъда с теб. Това означава много за мен.
Вече й беше казал, че не иска да я застрелят. Каква по-добра причина от това да я остави у дома? Сега рече:
— Обичам те с цялото си сърце. Ето защо не искам да допусна даже най-малката възможност той да те убие. — И прибави: — Така, както уби Нанси Полис.
— Значи това било — рече Лули. — Е, идвам с теб.
Вече й го беше казал два пъти, и пак не бе успял да промени решението й. Мислеше си, че така правят онези от филмите, тъй че и той го бе сторил. Само дето това момиче беше застреляло Джо Янг в момента, в който й се бе наложило. Не беше от страхливите, отстояваше своето.
Читать дальше