Ърл Гарднър: Пери Мейсън и русото момиче. Случаят с палтото от Визон

— Но въпреки всичко сте доволен, че имате възможност Да помогнете на областния прокурор?

— Съжалявам, че изобщо ме призоваха за свидетел.

— И все пак с удоволствие приехте възможността да услужите на областния прокурор?

— Помислих си, че някой път това може да ми е от полза — щом така поставяте въпроса.

Мейсън се обърна към Хамилтън Бъргър:

— Господин областен прокурор, мисля, че ще е справедливо, ако в този момент запознаем съда с общата постановка, върху която, както разбирам, ще изградите обвинението.

— Ще изградя обвинението така, както аз смятам аз добре — отвърна Хамилтън Бъргър.

— Но доколкото ми е известно — обърна се Мейсън към съдията, — в полицията се намира един пистолет, който е бил заложен в Сиатъл. Собственикът на заложната къща присъства в съдебната зала и ще разпознае в лицето на Дикси Дейтън жената, която е заложила оръжието, а това оръжие според показанията на отдела по балистика, които след малко ще бъдат изнесени от мистър Мот, е същият пистолет, използван при убийството на Робърт Клеърмонт убийство, извършено преди година в този град, и както разбирам, обвинението ще твърди, че Морис Албърг и Дикси Дейтън са замислили убийството на Джордж Файет, за да опитат по този начин да прикрият предишното си престъпление.

По лицето на Хамилтън Бъргър се изписа изненада.

— Това ли е, с две думи, постановката, върху която е изградено обвинението? — попита то Мейсън.

— Аз сам ще изложа постановката си — сопна се Хамилтън Бъргър.

— Вие можете сам да изложите постановката си, мистър Бъргър — заяви съдията Ленъкс, — но съдът има право да знае дали защитникът на обвиняемите очерта правилно позицията ви.

— В общи линии да, господин съдия — отвърна Бъргър мрачно. — Предполагах, че защитата ще се опита да скрие тези доказателства. Изявлението ме изненадва.

Съдията Ленъкс се намръщи.

— Сега мога да оценя забележките на областния прокурор за показания, отнасящи се до други престъпления, чрез които биха могли да се разберат мотивите за разглежданото в това дело престъпление.

Мейсън седеше в адвокатския махагонов стол, кръстосал пред себе си дългите си крака, и замислено наблюдаваше младежа на свидетелското място.

— През въпросната нощ вие ли обслужвахте номератора?

— Да.

— От стая седемстотин двайсет и едно ви позвъни една жена и каза: „Извикайте полиция.“ Нали така?

— Да.

— И въпреки това вие не направихте нищо.

— Естествено, че направих. Жената затвори телефона. Веднага й се обадих и я попитах какво става. Тя се разсмя: това били глупости, просто шега.

— Нищо друго ли не направихте?

— Разбира се, че не. Предположих, че приятелят й е започнал да се държи малко по-грубичко и тя е решила да го сплаши. По всичко личеше, че не е разтревожена.

— Не ви ли мина през ума, че може друга жена да е вдигнала телефона?

— В момента не. В хотел „Киймънт“ човек вика полицията само ако стане голяма бъркотия. Иначе всеки сам си се оправя.

— И все пак по-късно извикахте полицията?

— Да, когато ми съобщиха за пистолетен изстрел. Човек не може да не обърне внимание на такова нещо.

Мейсън отново огледа свидетеля със замислен поглед.

— Шефовете ви знаят за криминалното ви досие. Нали, мистър Хокси?

— Казах ви, че знаят.

— И от време на време ви го напомнят?

— Какво искате да кажете?

— Всеки път, когато ви карат да направите нещо, което може би не е съвсем редно.

— Нямате право да ме разпитвате за друго, освен за фактите по делото — рязко отвърна свидетелят.

— Точно така — съгласи се Мейсън и без да извръща глава, попита през рамо: — Лейтенант Траг в съда ли е?

— Тук съм — отвърна лейтенант Траг.

— Лейтенанте, вие имате снимка на Робърт Клеърмонт, онзи новак, който беше убит в града преди малко повече от година. Бихте ли дошли насам, за да покажете снимката на свидетеля?

— Какво общо има всичко това с настоящето дело? — запита раздразнено Хамилтън Бъргър.

— Може да има много общо — заяви Мейсън, без да откъсва очи от свидетеля. — Както разбирам, господа, вие действително искате да разкриете кой е убил Клеърмонт.

— Аз бих искал — обади се лейтенант Траг и се запъти към свидетелското място.

Лейтенантът подаде снимката на Пери Мейсън.

— Покажете я на свидетеля — помоли адвокатът.

Лейтенант Траг отиде до свидетеля и му показа снимката.

Франк Хокси я погледна, понечи да поклати глава, после протегна ръка, взе снимката и се взря в нея. Ръката му се разтрепери забележимо.