Филип Шелби - Опасни муцуни

Гостите винаги бързаха да стигнат до къщата му…

Домакинът знаеше всичко, което бе длъжен да знае за поредния си посетител, за въпросите, които измъчваха съзнанието му — кога и къде и най-важното: как ще бъде извършено. Защото и той като другите идваше тук с проблем, който не търпеше отлагане. Домакинът знаеше колко мъчително бе за неговите гости да изпадат в пълна безпомощност, внезапно лишени от могъщото си влияние. Можеше да си представи безумните колебания на емоциите им — от яростно негодуване до пълно отчаяние. Знаеше също колко страдания им костваше решението да поемат по дългия път към бреговете на езерото Кьор д’Ален.

Джипът взе последния завой и продължи право към имението, но вече по-бавно. Домакинът видя как колата спря пред къщата. Вратата на автомобила се отвори и върху чакълестата алея се спуснаха чифт скъпи обувки, каквито се носят само в градовете. Никой от местните жители не притежаваше такива обувки! Навярно гостът е поел насам веднага след приземяването на самолета на летището в „Споукейн“, без да спира в курортната зона край отсрещния бряг на Кьор д’Ален.

Домакинът влезе във всекидневната. Приближи се до лавицата над камината, посегна към кристалната гарафа и наля две чаши от отлежалия коняк, който пазеше само за специални случаи. В подножието на дървената стълба се отвори някаква врата и веднага се затвори отново. Чу се шумолене от избърсване на подметки в изтривалката пред вътрешната врата, последвано от леко поскърцване на стъпалата. Гостът се изкачи на площадката на горния етаж и се огледа предпазливо. Нерешителността му се изрази в колеблива усмивка, появила се на устните му в мига, когато зърна домакина, понесъл в двете си ръце по една кристална чаша, пълна със скъпоценната течност.

Не само обувките му бяха прекалено… градски, но и дрехите му, цяла му външност. Градски човек.

Костюмът му струваше някъде към три хиляди долара — шит по поръчка, от ръчно тъканите, изключително леки вълнени платове на „Дънхил“. Риза от „Шерве“, копринена вратовръзка от „Сулка“. Скъп одеколон, купен вероятно от „Армитрейдж“ на Джърмин стрийт. Беше около шестдесет и две годишен — висок, с аристократична осанка, но с кръвно налягане и мускулен тонус на четиридесетгодишен мъж.

Настани се в старовремското кресло пред камината, преметна крак връз крак, без да омачка безупречния ръб на панталоните си. Пое в лявата си ръка кристалната чаша и поднесе коняка към устните си. Изглежда, че още първата глътка му подейства успокояващо.

— Очаквах те по-рано — заговори домакинът.

Гостът се намръщи.

— Да, зная. Но ме забавиха неотложни ангажименти…

— Не говоря за деня и часа. Говоря по принцип.

— Нима?

Домакинът сви рамене.

— До изборите има само шест месеца, а ти все още изоставаш с цели седем процента след президента. — Спря се за миг. После продължи: — Някои от по-влиятелните личности вече си задават въпроса дали не са сбъркали, като са заложили на теб. Ако съмнението сред тях нарасне, ще секнат даренията за твоята кампания. Никой не обича да залага на губещия кон!…

Домакинът излагаше мислите си сухо, делово и безпристрастно, без да издава предпочитанията си. Само след минута неговият гост се изчерви от притеснение. Ръцете му се разтрепериха, конякът в кристалната чаша се разклати. Погледът му се втренчи в златистата течност — като гадател, вперил поглед в кристално кълбо, опитващ се да предскаже бъдещето.

— Повече от четиридесет години чакам тази възможност — промълви посетителят. — Партията ми е длъжник.

— Но ще успееш ли да събереш дължимото?

— Ще се опитам. — И двамата знаеха, че след четири неуспешни кампании с изисканите обувки, едва тази година мъжът беше успял да се добере до финалния кръг в надпреварата за президентското кресло. — Няма да имам втори шанс. Тази есен или ще вляза в Белия дом, или ще сляза от политическата сцена. И то завинаги.

„Това е абсолютна истина“ — помисли си домакинът. Неговият гост участваше повече от тридесет години в голямата политическа игра — отначало като депутат в Камарата на представителите, после като губернатор и накрая като дългогодишен сенатор. Преди години се разведе, но после се ожени за една от най-прочутите журналистки, за която нямаше тайни във Вашингтон. От тогава никой не бе успял да го уличи в изневяра. Навсякъде се показваше заедно с нея — двамата нескрито демонстрираха взаимната си привързаност пред камерите, макар че бяха женени вече двадесет и две години.