Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Може. Поне аз мога. Имам отлично професионално досие, а това означава, че съм приключвал всички случаи, по които съм работил. На хартия изглежда добре, но не е вярно. Този случай също се смяташе за приключен, защото официално обявиха, че е било самоубийство. Но аз знам, че той се отърва от наказанието за убийство. Сега имам възможност да оправя нещата. Ще ми помогнете ли или не?

Софи сведе поглед и започна нервно да си хапе устните.

— Е? — попита пак той.

Софи и Алекс

— Здравей, радвам се…

Без да каже дума, Софи мина покрай Алекс и влезе в къщата.

— … че се отби — довърши той изречението. Тя се отправи по коридора към всекидневната, все така мълчалива.

Алекс я последва в кухнята, където тя вече вадеше бутилка вино и чаша — бяха пили и предната вечер.

— Ще налееш ли и на мен? — попита той, но Софи не посегна за втора чаша. Отвори бутилката и си наля в чашата, която бе взела за себе си.

— Добре, сам ще си взема. Май ще ми дойде добре да пийна.

Тя се завъртя и застана с лице към него.

— Защо не ми каза за първата си жена? — попита.

— О, това ли? — въздъхна той.

— Да, това.

— Кой те осведоми?

— Със сигурност не ти — сопна му се тя. — Детектив Акерман ми каза.

Той сви устни.

— Този негодник.

— Не, не е негодник. Смятах, че се е заял с теб. Не можех да разбера защо е толкова сигурен, че си виновен, без да има солидни доказателства за това. Сега вече всичко ми се изясни. Доста неща ми се изясниха.

— О, значи и ти вече мислиш, че аз съм убиецът, така ли?

Тя дълго се взира в него.

— Не изглежда никак добре — изтъкна. — Как да ти вярвам вече, след като си ме излъгал?

— Мислех, че в никакъв случай няма да искаш да ми помогнеш, ако не те излъжа.

— Сбъркал си. Печелиш доверие, когато си откровен за лошите неща. Но щом разбрах, че си лъгал за тях, се зачудих защо си го направил.

— Съжалявам — каза той безпомощно. — Права си. Какво мога да направя?

— На първо време да ми кажеш истината.

— Детективът не ти ли предаде всички живописни подробности?

— Да, но си мислех, че ще искаш да ми представиш и своята версия.

— Детектив Акерман вероятно е обрисувал всичко във възможно най-мрачни краски. Обзалагам се, не е споменал, че първата ми жена страдаше дълго време от депресия и че е правила няколко опита за самоубийство и преди това.

— Напротив, каза ми.

— И продължава да мисли, че аз съм я убил?

— Не мисли, сигурен е.

— А не ти ли се струва малко откачено?

— Не. Има основателни причини.

— Като например?

— Каза, че не е намерено предсмъртно писмо.

— В колата имаше лист и химикалка, бяха на седалката до нея. Според мен е искала да напише писмо, но клонопинът я е хванал много по-скоро, отколкото е очаквала. Беше взела и телефона със себе си. Може би е смятала пак да се обади за помощ, не знам.

— Детектив Акерман ми каза, че е обмисляла да се разведе с теб.

— Лъжи — отрече Алекс. — Приятелите й я навиваха. Никога не са ме харесвали. Бяха завистливи стари глупаци, които не можеха да понесат факта, че Бет е намерила човек, който я прави щастлива. Вярно, че по онова време изживяваше труден период. Но това нямаше нищо общо с мен. Винаги е казвала, че не знае какво би правила, ако не се бях появил в живота й.

— А отиването ти на парти? Според детектив Акерман е твърде подозрително.

— И откога ходенето по партита в събота вечер е подозрително? Бет каза, че иска да остане сама. Трябваше или да отида на кино, или на парти, а на мен не ми се седеше сам в тъмното в събота вечер. Сега вече знаеш всичко.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Софи сведе очи към виното си и започна да върти столчето на чашата между пръстите си.

— Софи? — Гласът му беше тих и колеблив.

Тя вдигна поглед и изсъска:

— От сега нататък никакви лъжи повече. Ако още веднъж ме излъжеш… Мога да понеса почти всичко, стига да си откровен с мен.

— Няма да те лъжа повече — обеща Алекс.

Тя поклати глава.

— Господи, имаш невероятен късмет, че това не може да бъде доказателство в съда. И че няма съвпадение между космите, намерени по трупа, и твоите. Но не забравяй, че въпреки ДНК анализа продължаваш да си заподозрян.

— О, те се погрижиха да го кажат на адвокатката ми.

— Значи трябва да направим нещо.

— Искаш да кажеш, че все още имаш желание да ми помогнеш?

— Е, не съм се отказала напълно.

— Това не ми звучи като вот на доверие.

— Приемай или отказвай — каза тя твърдо.

— Приемам. И какво ще правим сега? — попита той.