Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Тогава защо го намекна?

— Мисля, че просто съм бил… уплашен.

— Уплашен? От какво?

— Не искам повече да се виждаш с него — каза Дийн накрая.

— Виж, няма от какво да е притесняваш.

— Ами ако ти забраня да се виждаш с него?

— Да ми забраниш? — повтори Софи.

— Да те помоля — поправи се Дийн. — Моля те повече да не се виждаш с него, така става ли?

— Дийн, цял живот чета за измислени криминални истории. А ти ме молиш да се откажа от разследването на истински случай?

— Ти наистина ли си мислиш, че ще успееш да го разгадаеш?

— Поне ще опитам с всички сили — отвърна Софи.

Софи и детективите

— Беше много вкусно — каза Акерман, след като изяде и последната хапка от ябълковия пай и остави вилицата. — Но ако знаех, че ще си правите целия този труд…

— Нищо не ми струва — увери го Софи. — Помня как казахте, че ябълковият пай ви е любим, тази есен не бях правила от него. Престъпление е в сезона на ябълките да не направиш ябълков пай.

Софи и детектив Акерман седяха в кухнята на семейство Райт пред празни чинии и неделния брой на „Ню Йорк Таймс“, сгънат на кръстословицата до чинията на детектива.

— Какво мислите за кръстословицата тази седмица? — попита той.

— Беше трудна — призна си Софи.

— И на мен така ми се стори. А имаме и друга трудна за решаване.

— Имате предвид разследването ли? — попита Софи.

— Да. В застой сме.

— Чух, че ДНК-то на намерените по тялото улики не съвпада с това на Алекс, но не разбирам защо наричате това застой — отбеляза тя. — За мен това е ценна информация, която може да пренасочи усилията ви. Ами любовникът на Джулия?

Акерман се изсмя.

— Знам за твърденията на Алекс, че е имала любовник, но също така съм наясно, че няма никакви доказателства за това.

— А търсили ли сте?

Сега беше ред на Акерман да се почувства неудобно. Отговори й отбранително.

— Не. Но няма нужда. Случайно да ви е казвал, че е наел частен детектив, ала пак не е открил нищо? Дори нищожно доказателство, че жена му е имала извънбрачна връзка.

— Да, но не мислех, че сте от детективите, които оставят други да им вършат работата. Ако бях на ваше място, бих поискала сама да се уверя. Имате много повече възможности от един частен детектив.

— Би било загуба на време — махна с ръка Акерман.

— Вие искате той да е виновникът — обвини го Софи.

— Не искам той да е виновникът. Той просто е.

— Не разбирам как може да сте толкова сигурен, особено пък сега.

— Чуйте ме, днес се отбих у вас, защото съпругът ви ми се обади тази сутрин.

— Дийн ви се е обадил?

Акерман кимна.

— Притеснява се, че започвате прекалено много да се вживявате в случая. И мисля, че е прав.

— Но нали си говорихме с вас за това. Знаете, че реших да прекарвам известно време с Алекс и да измъквам информация за целите на разследването.

— Знам. И сега като се обърна назад, виждам, че не е трябвало да ви позволявам. Съгласен съм със съпруга ви — не е безопасно за вас. Пък и смятам, че започвате да ставате прекалено… емоционално обвързана.

— Какво имате предвид?

— Струва ми се, че започвате да харесвате Алекс Стоу малко повече, отколкото трябва.

Софи понечи да му отвърне гневно, но Акерман вдигна ръка.

— Не се ядосвайте. Просто ми кажете истината — започвате да го харесвате, нали?

— Въпросът не е в това, дали аз го харесвам — беше категорична Софи. — А в това, че вие не го харесвате. Какво имате против него?

Акерман се взря за миг в нея.

— Май няма да се откажете? — попита.

— Не.

— А когато се запознахме, ви взех за срамежлива и притеснителна.

— Виждате ли как бъркате в преценките си за хората понякога — усмихна се Софи.

— За Алекс Стоу не греша.

— От къде знаете?

— Знам — каза бавно Акерман, — защото не му е за първи път. Правил го е и преди.

Софи се вторачи в него и смръщи лице, напълно объркана.

— Как така го е правил и преди?

— Убил е съпругата си — отвърна кратко Акерман.

— Опитвал се е да убие Джулия?

— Не, първата си съпруга. И не просто е опитвал, а направо е успял.

— Той… Не разбирам — обърка се Софи и поклати глава. — Искате да кажете, че е бил женен преди брака си с Джулия и е убил първата си жена?

— Да. Точно това казвам.

— Но… Лежал ли е в затвора?

Акерман се усмихна, но усмивката му беше тъжна.

— Не.

— Осъдиха ли някого за това престъпление?

— Не. Обявиха го… — Акерман се покашля. — Обявиха го за самоубийство.

— За самоубийство? — повтори Софи. — Шегувате се, нали?